Свят

Ужасяващата трансформация на Владимир Путин

Като малък Владимир Путин е просто хлапе, което обича шпионски романи и сериали. Захласва се по съветската версия на Джеймс Бонд, Макс Ото фон Щирлиц, от популярния сериал „Седемнадесет мига от пролетта. През 1991г в документален филм, поръчан от самия него, Путин пресъздава сцена от сериала, в която шофира кола на фона на музиката от сериала.

Путин използва филма, за да се представи в света на политиката и да предаде своята политическа мъдрост, включително предсказанието, че Русия ще падне в ръцете на тоталитаризма. Той предупреждава руските зрители да не се поддават на съблазънта на такова правителство, признавайки че животът при тоталитаризма може да е по-добър, „но в действителност няма да ние е добре за дълго: железният юмрук много скоро ще се стовари върху нас“ – казва той.

Нужни са му 17 години в КГБ и още по-малко в политиката, за да се превърне в най-влиятелният човек в Русия. На власт е от близо 19 години и управлява страната еднолично – погазва човешките права, ограничава свободата на словото и стимулира дискриминацията срещу ЛГБТ обществото. След последната му изява – войната в Украйна – човек се пита как Путин стигна до тук?

Издигане в политиката

Докато Владимир Путин е в гимназията, той иска да стане шпионин. Като ученик посещава офисите на КГБ и разпитва как може да работи там. Така поставя началото на кариерата си като записва право в Държавния университет в Ленинград, а след това постига мечтата си като започва работа като агент от разузнаването в КГБ. През 1991г напуска бюрото след опит за преврат срещу правителството на Горбачов. Путин, който става известен с патриотизма си и лоялността към правителството, казва че не е съгласен с действията на правителството по време на тези събития.

Пробива си път в политиката, като започва работа за тогавашния кмет на Ленинград – Анатолий Собчак. Именно от него Путин придобива авторитарното си поведение. През 1998г Борис Елцин, тогавашният президент на страната, назначава Путин за директор на ФСБ, а година по-късно го прави и министър-председател на Русия.

След като Елцин изпада в немилост поради непопулярната война в Чечня, той напуска поста си и Путин става действащ президент. Малко след това печели и първите си президентски избори.

Съмнителни избори

Путин печели четири пъти президентски избори, но всички те са пълни с доста спорни моменти. През 2012г – на третите си избори – победата на Путин е опетнена от обвинения в измама. Смята се, че наблюдатели от опозиционните партии са били пребивани и им е било забранявано да влизат в секциите за гласуване. Алексей Навални също обявява победата на Путин за незаконна.

Кремъл е непоклатим по време на тези събития и изпраща войски пред сградата, но мнозина руснаци са свикнали с тактиките на държавата и отиват да гласуват, въпреки знанието, че изборите са предрешени. В Русия гласуването е културна институция, независимо дали гражданите смятат, че гражданският им дълг ще има някакво значение.

И на четвъртите президентски избори през 2018г Путин е обвинен в машинации. По време на парламентарните избори през 2021г пък, Кремъл отказва достъпа до секциите за гласуване на независими наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Това още повече подклажда съмненията, че изборите не са честни. Различни видео записи показват манипулации на бюлетини, а водещи опозиционни кандидати рязко губят преднината си, когато резултатите са обявени.

Още повече власт

В началото на втория си мандат през 2004г, Путин отменя демократичният избор на местни управници в Русия. След масови протести през 2012г, Дмитри Медведев, наследникът на Путин, връща изборите, но същата година Путин е преизбран отново и щом протестите стихват, отменя реформата. Новият му закон позволява на местните политици да гласуват против демократичните избори и вместо това да избират от трима кандидати, лично избрани от Путин. Това се случва във време, когато партията на Путин е доста непопулярна и дори губи няколко места на парламентарните избори през 2011г.

Третият мандат на Путин нарушава политическите норми. Макар руската конституция по онова време да забранява повече от два последователни мандата, третият му такъв през 2012г е считан за нарушение на „духа“ на закона. Путин променя и този закон. През април 2021г той прави промени в конституцията, които да му позволят да остане на власт до 2036г. Разширявайки границите на властта си, той може да прави с Русия каквото си поиска.

В разгара на руската инвазия в  Украйна, Путин направи незаконно разпространяването на дезинформация за войната онлайн – или поне мнения, които не съвпадат с тези на Кремъл. Наказанието за нарушителите е до 15 години затвор.

Държава на мафията

Путин позволява на корупцията да се вихри пред очите му и често дори я използва като оръжие. Всъщност дори пречели „човек на годината“ на Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност за 2014г. Организацията твърди, че Путин е създал военни-индустриален-политическо-криминален комплект, от който се облагат той и Русия. Путин използва и свои бивши контакти в КГБ в глобална престъпна схема, използваща офшорни компании за пране на пари. Експертът Марк Геолоти казва, че макар организираната престъпност да не контролира Кремъл, тя процъфтява при властта на Путин. Мнозина престъпни босове се изплъзват на закона и минават между капките в корумпираната държавна система, стига да не застрашават статуса на водача. Путин многократно прави празни публични обещание да се справи с корупцията, но дори в случаите, когато има арести, той освобождава обвиняемите без много шум в замяна на лоялността им.

Вътрешният кръг на Путин, силовиките, действа като мафия, често отправяйки заплахи и използвайки насили за постигане на интересите си. Мнозина от силовиките са бивши агенти от КГБ и са обвинявани в покушения над врагове на държавата. Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия и неофициален съветник по сигурността на Путин, е работил заедно с шефа си в КГБ. Британското разузнаване, разследващо убийството на Литвиненко открива, че Патрушев е „одобрил“ операцията.

Съвършена пропаганда

В съзнанието на Путин той притежава руските медии и дори не се страхува да го каже. През 2013г казва пред репортери, че руските медии трябва да бъдат патриоти и да служат на интересите на държавата. Когато за първи път встъпва в длъжност, Путин си поставя за приоритет да овладее националните медии. За него неуспехът на Елцин в първата война в Чечня се дължи на непопулярността му у дома и липсата на подкрепа от руските медии. Путин използва държаните медии, за да представи анексирането на Крим през 2014г като оправдана постъпка и твърди, че Грузия е отговорна за войната през 2008г, когато всъщност Русия е нашественикът.

В днешни дни пропагандата на Кремъл беше използвана, за да получи подкрепа за руската инвазия в Украйна – или „специалната военна операция“, както я нарича режимът. Когато снимки от клането в Буча обиколиха световните медии, новините по руските телевизии твърдяха, че убийствата на цивилни са дело на украинските военни, а не на руските. Някои руски медии дори твърдят, че снимките са фалшиви, а на клиповете се виждат трупове, които мърдат. В училищата на децата се обяснява, че трябва да подкрепят войната и участват в празник, наречен „кримска пролет“, в чест на анексирането на Крим.

Убива враговете си

Различни дисиденти и критици на Путин са загивали при странни обстоятелства през годините, което кара мнозина да смятат, че именно той се е отървал от тях. Една от най-известните жертви е бившият заместник-председател на правителството Борис Немцов, който служи по време на мандата на Елцин. Тогава е считан за конкуренция на Путин и вероятен наследник на Елцин, като дори шумно изразява критика към нападението на Украйна през 2014г. Прострелян е четири пъти в гърба, докато се прибира. Путин твърди, че лично ще наблюдава разследването за убийството и за ничия изненада така и не се откриват отговори на ключови въпроси.

Един особено известен случай е с бившият агент на КГБ Александър Литвиненко, който беше отровен в лондонски хотел, след като отпива от чай, подправен с полоний-210. Той работи за британските тайни служби и написва книга, в която разкрива машинациите на Кремъл и говори за убийството на журналистката Ана Политковская. Британското разследване на покушението открива, че зад операцията вероятно стои Путин.

Култ към личността

През август 2011г Владимир Путин прави важно археологическо откритие: две гръцки урни от 6-и век пр.Хр. на дъното на Черно море. Само че това е лъжа. Два месеца по-късно говорител на Кремъл признава, че снимките са нагласени и урните всъщност са открити от други гмуркачи. Инцидентът се случва година преди преизбирането на Путин през 2012г и е част от усилията Путин да бъде представен като „корав мъж на действието“.

Така той е бил сниман на мотор по време на мото фестивал, позиращ гол до кръста да лови риба или да язди коне, да пилотира самолет, да стои клекнал до тигър и т.н. Има подобна фотосесия и през 2017г, когато се снима пак гол до кръста в различни пози, а през 2021г Путин често е сниман сред природата, демонстрирайки мъжествеността си, доброто си физическо здраве и удоволствие да бъде сред руската природа. Всичко това е с цел да се покаже, че е напълно способен и здрав да управлява още дълго. Макар и не до там като Сталин, тези методи създават един култ, съсредоточен върху личността на руския водач. Всъщност допитване през 2011г открива, че 25% от руснаците вярват, че Путин си има свой собствен култ към личността. Не е толкова трудно да се повярва, имайки предвид, че преди преизбирането си през 2004г, песента „Искам мъж като Путин“ е хит в Русия.

Църквата – важен съюзник

През 2018г Путин облича бански костюм и пресъздава кръщенето си, като влиза в езеро Селигер – камерите записват всичко. Прави го по случай Богоявление. Стотици хиляди руснаци участват в практиката в чест на собственото кръщение на Исус в река Йордан. Проучване през 2017г сочи, че 71% от руснаците се идентифицират като православни християни и Путин използва това и влиянието на църквата в своя ползва. Представя се за защитник на традиционните ценности и християнския морал, като дори окуражава руснаците да създават семейства с по три деца.

Путин превръща православната църква в оръжие по време на войната в Украйна, позовавайки се на общото наследство на украинската и руската църква, за да насади солидарност. Обявява Русия (и себе си) за стожер на християнската добродетел и се опитва да представи секуларността на Западна Европа – както и борбата за правата на жените и хората с различна сексуална ориентация – за нещо несъвместимо. Докато Путин е в един отбор с църквата, православните християни се превръщат в устоите на неговата подкрепа. Този съюз обаче страда през последните години, след като християнски активисти организират продемократични протести и обвиняват Путин в демонизация на украинците, докато Украйна търси съюзници на запад.

КГБ тактики

Старите навици умират трудно. В опит да уреди избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, Путин отваря стария си тефтер от КГБ. Усилията на Кремъл да повлияе на американските нагласи в социалните мрежи напомнят за съветският опит през 80-те години да се попречи на САЩ да разположат ядрени ракети в Западна Европа. СССР събира миротворци и им плаща да организират опозиция срещу американските оръжия. Това напомня на днешни дни, когато Кремъл наема потребители на социалните мрежи и тролове, които да разпространяват дезинформация. СССР подправя документи от САЩ и НАТО и пуска „фалшиви новини“ в пресата, за да промени обществените нагласи и да посее антиамерикански настроения в няколко континента.

Путин поддържа връзка с бивши КГБ агенти и те често са част от вътрешния му кръг. Той е използвал властта си, за да направи тези свои приятели богати, като експлоатират петролните и газови индустрии на страната. Според руския експерт Марвин Калб, Путин е обграден от същите хора – повечето от които свързани с КГБ – вече 22 години и това на практика запазва философията му от съветско време за света. Философия, според която държави като Украйна по право принадлежат на Русия.

Изолация

Скорошни снимки на Путин от срещите му със съветници и чуждестранни делегати повдигат някои въпроси. На повечето снимки Путин стои на разстояние от гостите си, понякога на противоположния край на голяма маса. Официалната причина за това се посочва като мерките против Covid-19. Всъщност бившият му личен секретар е трябвало да се карантинира за няколко седмици, за да може да говори с Путин. Но политическите анализатори подозират нещо друго.

Според руският журналист Михаил Зигар, Путин се е обградил с подмазвачи и е прекъснал връзка с всички останали. Поведението му е описвано като параноично – не вярва дори на съветите на хора, които се опитват да му угодят. По време на пандемията, Путин се карантинира с близкия си приятел и съветник Юри Ковалчук и бива обсебен от идеята да възстанови руският империализъм.

Алтернативно обяснение е, че странното поведение на Путин е умишлен ход. Експертът Сам Грийн казва, че част от загадъчните появи на Путин са ход, целящ да скрият намеренията му. Само че Путин неволно застрашава плановете си. Потайността му може да се окаже препъпни камъка във войната му, тъй като отказва да дава информация дори на най-близките си съветници за военните си планове.

Залог

Путин може да не е толкова рационален като преди. Барак Обама може да го потвърди – той казва, че Путин се е променил много. Сегашният – и много по-опасен – Путин е готов „да заложи всичко“, за да успее. Макар Обама да потвърждава, че безмилостната амбиция на Путин си е все същата, той вече е готов да рискува всичко, дори да стигне до световна война.

Сред анализаторите тегне усещането, че Путин е преминал точката, от която няма връщане във войната си с Украйна. След като нещата не вървят толкова добре за Русия и войната отнема по-дълго от очакваното, Путин вероятно ще бъде принуден да хвърли всичко във войната, за да си върне инвестираното. Налудничавата логика на Путин за нападението на Украйна, обвинявайки я в нацизъм, карат мнозина експерти да се запитат доколко рационално размишлява той. Усилията му да върне Украйна под руско влияние граничат с мания.

Големите лъжи

С безскрупулната си война с Украйна, Путин изтъкна някои сравнения с определен деспот от 20-и век. А след като президента Джо Байдън обвини Путин в геноцид в Украйна, съпоставянето на Путин с Адолф Хитлер става все по-очевидно. Сравненията започнаха, когато Путин прибягна до голяма лъжа – манипулативна тактика, използвана от нацистите, при която една лъжа е толкова нелепа и шокираща, че кара хората да се разколебаят и в крайна сметка да повярват. Голямата лъжа на Путин е, че инвазията в Украйна е с цел да „денацифира“ страната и да спаси Украйна от „геноцид“. Това е въпреки факта, че президентът на Украйна е евреин, а Русия вече е извършила много повече зверства срещу украинците, отколкото те бяха виждали преди войната.

Путин е заложил всичко на лъжата си, стигайки чак до там, че да обвини западните държави, че игнорират широкоразпространения неонацизъм в Украйна. Всъщност Путин обвинява Украйна в геноцид от години, опитвайки се да подкопае опитите на страната да защити независимостта си и да намери съюзници на запад.

Вижте още

1 of 26

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.