Крими

Съмнителната смърт на Рахат Алиев – един от най-влиятелните хора в Казахстан

Преди филмът „Борат“ да стане световен хит през 2006г, малко хора извън централна Азия и Русия знаеха нещо за Казахстан. Излишно е да казваме, че много от жителите на тези региони сметнаха филма за обиден.

При по-близък поглед виждаме, че Казахстан всъщност е сложно място, където модерните идеи и схващания се преплитат с вековни традиции. Местните се гордеят с наследството си, което може да се проследи до хуните от 5-и век. През средновековието по-голяма част от жителите на страната преминавам към исляма, който днес е основна религия там. Като част от Съветския съюз, Казахстан има тежки периоди, особено глада от 1932-33г, когато умира 60% от населението. Казахстан е и мястото, където се намират много от скандалните съветски лагери Гулаг, където са изпращани политически затворници на почти сигурна смърт.

Макар Казахстан да има бурна история, днес страната е далеч от образа, който получи в „Борат“. В икономически план е доминиращата централноазиатска държава, благодарение на богатите залежи на петрол и ценни минерали. Постсъветската икономика на Казахстан може да е силна, но политическата му система е друга история.

Технически страната е конституционна република, но на практика е опетнена от всякакви обвинения в нарушаване на човешките права и политическо насилие. Нурсултан Назарбаев е единственият президент на страната откакто тя получава независимостта си през 1991г, което свидетелства за това, че дефакто не може да става дума за истинска република.

Активисти и критици на Назарбаев твърдят, че тайните служби на Казахстан, наследници на местното КГБ, са манипулирали всички избори досега чрез комбинация от принуда, заплахи и чисто насилие към опозицията. Поради тази причина западният свят смята Казахстан за авторитарен режим.

И действително, днешен Казахстан понякога е странна смесица между старо и ново, където не е рядкост да се видят бивши агенти на КГБ на една маса с богати бизнесмени в скъпи ресторанти в столицата Астана.

Именно в тази атмосфера на социален и политически хаос се случват поредици от загадъчни убийства.

Рахат Алиев

Рахат Алиев е роден в Съветска република Казахстан през 1962г. Ранните си години прекарва като повечето деца по онова време: играе на топка с приятелите си и прекарва време със семейството си. Но когато е в младежките си години, започва да се усеща вятъра на промяната.

Идеите за „гласност“ и „перестройка“ на Михаил Горбачов и Комунистическата партия, с които целят да модернизират и спасят от разпадане Съветския съюз, всъщност ускоряват падението му. През 1991г старите републики като Казахстан трябва да търсят своето място в новия световен ред. 90-те са период на огромна промяна в бившите съветски републики, където могат да се спечелят големи пари, но и още повече врагове.

Рахат открива своето място в тази нова система.

Той завършва право през 1997г и докторантура по икономика през 2005г. Това го подготвя за примамлива кариера в често съмнителния свят на бизнеса и правителството на Казахстан през онези години. Той прави няколко инвестиции и си печели място в много правителствени индустрии. Алиев също така е член на тайните служби и се издига в ранговете на организацията, отчасти благодарение на отношенията си с президента.

Той е женен за дъщерята на президента Назарбаев, Дарига. Двойката отглежда три деца през дългогодишния си брак и семейството действително изглежда щастливо. Рахат и Дарига са сред могъщите двойки в Казахстан и дори се говори, че той ще бъде наследника на тъста си.

Но през 2007г Рахат Алиев открива, че дори мрежата от връзки, която си е създал, не може да го опази от гнева на президента.

В немилост

2007 е лоша година за Рахат Алиев. До този момент той води мечтания живот: милионер е и във високите етажи на властта. Съпругата му е любима дъщеря на водача на страната и всяка бизнес сделка, която сключва, някак винаги е успешна. Преди 2007г Алиев трябва да се е чувствал на седмото небе.

Но както боговете дават власт, така могат и да я отнемат…

Алиев изпада в немилост с президента, когато го обвиняват в пране на пари, присвоени от правителствени корпорации в Казахстан и прехвърлени в офшорни сметки в Средиземноморието. Самите обвинения са достатъчно лоши, но и президентът Назарбаев скоро научава, че зет му оспорва властта му и вероятно си сътрудничи с опозицията.

От този момент Алиев живее живот на заем.

Следващият удар за него са документите за развод, които получава от жена си по факса. По-късно тя му признава, че е била притисната от баща си, но Дарига няма желание да говори за развода през следващите години.

Рахат получава поста на посланик на Австрия, където няма да е трън в очите на президента и правителството ще може да продължи да го разследва за измяна. С малцина приятели, останали в Казахстан, Алиев се жени за бившата си асистентка и се мести в Австрия, за да заеме поста си.

Докато е извън страната, властите в Казахстан работят усилено, за да направят така, че той повече никога да не може да се върне като свободен човек… или жив.

Убийствата в Нурбанк

Престъпленията, с които Рахат Алиев влиза в световните новини не са за присвояване или държавна измяна, а за двойно убийство в Казахстан. Подробностите около убийствата са на практика несъществуващи и вероятно никога няма да излязат наяве, но въз основа на свидетелски показания и косвени улики може да се извлече приблизителна хронология.

Както споменахме, Алиев използва комбинация от умения, образование и връзки, за да забогатее както финансово, така и с власт. Един от начините, по които успява да го постигне, е като използва влиянието си в правителството, за да получава примамливи бизнес сделки, една от които е с казахстанската банка Нурбанк.

През януари 2007г Алиев притежава 75% от Нурбанк, но за него банката е нещо повече от поредната сделка – тя е семейна операция. Баща му е притежавал малък дял, а синът му е в борда на директорите.

На практика Нурбанк е владение на Алиев и ако нещата не се случват както той иска, следват проблеми.

Според показанията на свидетели, на 18 януари 2007г Алиев отвлича и заплашва вицепрезидента на банката Ахолд Тимралиев и председателя на борда Абилмажен Гилмов. Двамата мъже са похитени посред бял ден, когато напускат работното си място, след което са возени из Алмати и заплашвани със смърт, ако не се съгласят с инвестиционните идеи на Алиев.

Двамата успяват да отърват невредими и на следващия ден отново са на работа в банката.

Само че явно Алиев си е набелязал още жертви.

След по-малко от 2 седмици, на 31 декември, Тимралиев е отвлечен отново, този път заедно с Айбар Хасенов от борда на директорите. Мъжете са бити и измъчвани през следващите няколко дни, но в един момент Тимралиев успява да се обади на жена си и да й разкаже какво се случва. Макар тя да уведомява властите, вече е твърде късно – двамата мъже са убити, натикани в метални варели и изхвърлени на сметището.

Когато телата им са открити, Алиев е заподозрян номер едно.

Но лукавият бюрократ все още се ползва с доверието на президента, който му дава дипломатически имунитет и шанс да започне на чисто в Австрия.

Живот на беглец

Бягството на Алиев от Казахстан се оказва само временно решение на проблемите му. Не след дълго разводът му е финализиран и правителството започва да го разследва по няколко обвинения, от присвояване до измяна и убийство.

Но и загазилия бизнесмен не си помага особено.

От измамната безопасност на места като Австрия и Малта, Алиев започва да дава интервюта за международната преса в началото на 2017г. Той казва, че според него Назарбаев не трябва да бъде президент до живот, а правителството на Казахстан е корумпирано до основи. Алиев по-късно записва размишленията за бившия си тъст в книга от 2013г, озаглавена „Кръстникът“.

Неблагодарността на Алиев се оказва твърде безочлива за президента Назарбаев, който през май 2007г позволява на правителството на Казахстан да обвини бившия му зет в убийство и отвличане, отнасящи се до случая с Нурбанк. Алиев бързо губи дипломатическия си имунитет и на името му е издадена международна заповед за арест.

В края на 2007г Рахат Алиев вече е човек без държава.

Известно време той намира убежище в Австрия. Тамошното правителство отказва да го екстрадира, защото твърди, че няма да получи справедлив процес в родината си и ако бъде осъден, ще бъдат нарушени човешките му права. Въпреки това, правителството на Казахстан продължава с делото и осъжда Алиев в отсъствие за убийство, измяна и отвличане в началото на 2008г. Осъждат го на 20 години затвор.

Австрийското правителство продължава да отказва екстрадиция, което дава на Алиев възможност да пътува из Европа относително лесно. Само че проблемите му се трупат и скоро вариантите му се изчерпват.

Австрийците отхвърлят специалния паспорт на Алиев през 2013г, което за него означава, че малко държави биха го приели. След неуспешен опит да се укрие в Кипър, той се озовава в Малта през 2014г. Докато е там с новата си съпруга, Алиев се предава на австрийските власти. Времето му изтича.

Вместо да оспорва присъдата си в Малта, където вероятно в даден момент ще го предадат на Казахстан, Алиев се предава на австрийците. Логиката му е, че безпристрастно австрийско жури ще види, че обвиненията са политически мотивирани. Трябва му само добър адвокат.

Като стратегия за защита, той избира да съди казахстанското правителство.

Самоубийство или убийство?

Поради тежестта на обвиненията срещу него и факта, че има риск да избяга, Алиев е изпратен в затвор с максимална сигурност, където да чака делото си. В затвора той участва в спречквания с други затворници, затова е преместен в самостоятелна килия. Подробностите около конфликта му със затворниците са неясни, но се казва, че два мъже не са харесвали арогантното поведение на Алиев. По-късно те твърдят, че не са го нападнали заради връзките му с правителството. Каквато и да е причината, Алиев е пребит доста сериозно и по тази причина е изолиран в отделна килия. На 24 февруари пазачите откриват безжизненото му тяло да виси от решетките на килията.

Макар да не е нещо толкова необичайно затворници да се самоубиват, определено има доста причини да се смята, че някой е помогнал на Алиев. Той е трябвало и да свидетелства срещу двамата мъже, които са го пребили. Някои смятат, че един или и двамата може да са успели да проникнат в килията на Алиев и са инсценирали самоубийството му.

Не е изключено и пазачите да са подкупени, за да си затворят очите. Но като се замислим, това са доста усилия, за да се отърват от сравнително леки обвинения в нападение, което ни води до по-очевидните заподозрени – президента Назарбаев и казахстанското правителство.

Клаус Айнедер, адвокатът на Алиев, твърди че е говорил с него вечерта преди смъртта му и не е забелязал нищо, което да го наведе на мисълта, че клиента му е суициден.

„Имам сериозни съмнения по въпроса, без да хвърлям вина върху никого. Посетих го вчера. Изобщо не можем да говорим за опасност или самоубийство“ – казва адвокатът.

Но не всеки, занимаващ се със случая, смята че смъртта на Алиев е подозрителна. „За нас е очевидно самоубийство“ – казва директорът на затвора.

Истината за смъртта на Рахат Алиев вероятно никога няма да излезе наяве, макар нови подробности за живота му да рисуват картина на проблемен и опасен мъж. В средата на 90-те Алиев е обвинен в отвличане, а през 2006г е разследван за убийството на журналистката Анастасия Новикова, за която се смята, че му е била любовница и е имала дете него.

Дали смъртта му е в резултат на сложна конспирация, ядосани затворници или самоубийство, историята му следва афоризма „насилието поражда насилие“.

Вижте още

1 of 35

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.