Connect with us

История

Операция Пасториъс – опитът на Хитлер да саботира САЩ отвътре

Публикувано

on

Има един малко известен, но истински инцидент в САЩ, случил се през Втората световна война. През юни 1942г нацистите задвижват план за внедряване и нападение на САЩ през Източния бряг, започвайки с два екипа от по 4 души. Така наречената операция Пасториъс е амбициозна от самото си начало. Макар целта й да е да саботира и извади от строя ключови военни цели, последвалите събития са истински срам.

Основната цел на операция Пасториъс е да спре производството на военно снаряжение и доставки, които американците изпращат до враговете на нацистите. Немска подводница трябва да стовари осем души по бреговете на Ню Йорк и Флорида под прикритието на нощта.

От там, групата трябва да се раздели и през следващите две години да посети няколко големи града. Използвайки познанията си и познати контакти, за да запазят прикритието си, агентите трябва да измислят планове как да унищожат различни мишени. Нацистите внимателно избират тези цели, не само за да попречат на военното производство, но и да всеят хаос и страх сред американското население.

Сред набелязаните цели са железопътния проход Конска подкова и сервизна станция в Алтуна, Пенсилвания, алуминиеви заводи в Илинойс, Тенеси и Ню Йорк, ЖП гари, електроцентрали, мостове и други производствени части.

Екип 1 се насочва към Лонг Айлънд, Ню Йорк, а Екип 2 – към Понте Верда Бийч, Флорида. Двата екипа пристигат отдалечени на няколко дни разстояние един от друг, но трябва да се срещнат на 4 юли в хотел в Синсинати, за да координират действията си.

По днешните стандарти бихме нарекли тези мъже терористи. Но след като по същество са вражески агенти от държава, с която САЩ официално е във война, технически са саботьори.

Саботьорите

Нацистите преглеждат архивите на института Осланд, за да открият точните хора. Тази немска организация следи политическите пристрастия на гражданите, които са се преместили зад граница или са били навън и са се върнали в Германия. В този случай, нацистите се интересуват особено много от онези, които са пребивавали в САЩ. Много от членовете са също и в Германо-американския бунд – американска пронацистка организация. Групата се фокусира върху публичното дискутиране в полза на Хитлер и срещу бъдещите съюзници и тяхното отношение към Германия.

Бундът веднъж дори успява да събере 20 000 последователи за шествие в Медисън Скуеър Гардън горе долу по същото време. Организацията е радикална и известна с насилието си. Официално, Райхът се дистанцира от нея. Както е известно обаче, Нацистка Германия активно се възползва от членовете й.

Избрани заради познанията си за САЩ, мъжете от екипа са с германско потекло, но са родени или израснали в САЩ. Лейтенант Валтер Капе, нацистки лоялист, който прекарва значително време в САЩ, оглавява цялата операция, състояща се от два екипа. Валтер е бил активен в Бунда и е работил в института Осланд. Останалите от екипа са:

Екип 1:

  • Джордж Джон Даш – Водач на Екип 1. Като ветеран от последните месеци на Първата световна война, Даш е прекарал повечето от военната си кариера като американски ефрейтор, а не като войник от германската имперска армия.
  • Ърнест Петер Бургер – Бяга от Германия в САЩ след обвинения свързани с времето му в Нацистката партия. Става натурализиран гражданин през 1933г, но се връща в Германия, за да влезе в Щурмовия отряд, когато Хитлер превзема властта.
  • Хайнрих Харм Хейник – Машинист във Volkswagen, който се връща в Германия преди началото на войната, за да изпълни дълга към родината си.
  • Ричард Куирин – Също прекарва време в САЩ. По ирония е работил за General Motors в щатите, докато в същото време е членувал в Бунда.

Екип 2:

  • Едуард Кърлинг – Водач на Екип 2. Имигрира в Америка през 1929г, за да работи като иконом и готвач. Връща се в Германия през 1940г, където започва работа в Министерството на пропагандата.
  • Херман Ото Нюбауер – Наясно с идеологията му, Кърлинг препоръчва Херман за операцията.
  • Хърбърт Хаупт – Едва на 22 години той е най-младият член на екипа. Мести се в Америка с родителите си, когато е на 4. Изборът му е съмнителен, тъй като е повече американец, отколкото германец.
  • Вернер Тиел – Член на Бунда и работник в металургичен завод в Германия.

Подготовка

Много преди подводниците да се отправят към Америка с товара си, планът започва да се пропуква. По време на обучението, водачът на Екип 1 забравя строго секретни документи на борда на влак. В един бар в Париж, друг член на екипа се напива и разказва на сподвижниците си, че е таен агент. Макар всичко това да са сигнали как би завършила операцията, тя не е отменена.

С едва 18 дни интензивно обучение по саботаж, покриващо всичко – от бойни изкуства до тактики за взривяване на заводи и инфраструктура, екипът приключва тренировките и си събира багажа. За да се придвижват лесно в САЩ, те вземат със себе си различни фалшиви документи, включително актове за раждане, разрешителни, лични карти. Сред багажа им са големи количества експлозиви, запалителни вещества и детонатори. Групата се запасява с германски алкохол и униформи за пътуването.

Изненадващо, участниците в Операция Пасториъс получават и $175 000. Преизчислени към днешна дата, тези пари се равняват на $2.5 милиона. На 23 май 1942г, двата екипа получават своите задачи. Екип 1 ще се заеме със саботирането на производството на алуминий, с надеждата да го осакати или поне възспре. Екип 2 трябва да се намеси в железопътната инфраструктура на страната. Саботьорите трябва да се опитат и да всеят хаос, като взривят магазини на евреи.

Пристигане

Екип 1 пристига на Лон Айлънд близо до Амагансет, Ню Йорк в ранната сутрин на 13 юни 1942г. За разлика от безпроблемното стоварване на Екип 2 във Флорида няколко дни по-късно, Екип 1 среща доста проблеми. В опит да бъдат оставени възможно най-близо до брега, подводницата временно засяда в плитчини.

Мъжете излизат на брега облечени в униформи на германските военноморски сили, вероятно за да спазят военните правила по отношение на шпионите. За разлика от останалите участници във военни действия, които трябва да се вземат като военнопленници, шпионите могат да бъдат застреляни на място. Преобличат се в американски цивилни дрехи и заравят мунициите и оборудването си за по-късно. Докато вървят по пясъка, един непознат се появява от една дюна.

Среща с бреговата охрана

Джон Кълън е от бреговата охрана. Неизвестно за хората от германския шпионски екип, те са пристигнали тревожно близко до щаба на бреговата охрана в Амагансет. Кълън извършва редовния си нощен патрул по плажа, когато се натъква на привидно самотна фигура, излизаща от мъглата. След като изисква човекът да се идентифицира, Даш твърди, че той и екипът му са току що пристигнали рибари от Саутхемптън.

След известно убеждаване, изглежда че германците овладяват ситуацията. Точно тогава друг от шпионите достига върха на дюната и извиква нещо на немски. Даш е принуден да даде на Кълън $260 подкуп и го инструктира да забрави какво е видял.

Лов на шпиони

Попаднал в рискована ситуация, Кълън се преструва, че се съгласява, взема подкупа и се връща в щаба. Макар първоначално колегите му да мислят, че се шегува, уликите на плажа ги убеждават в противното. Там откриват множество пресни стъпки в пясъка и наскоро разровена почва. След като се заемат да копаят, откриват запаси от експлозиви, пари и униформи. Най-шокиращото обаче е силуетът на германска подводница, напускаща крайбрежието. След като си дават сметка за случващото се, от бреговата охрана уведомяват ФБР, които от своя страна започват едно от най-мащабните издирвания в американската история. Междувременно, Даш и хората му стигат до гарата и се отправят към Ню Йорк.

Предателство

Милостивото отношение на Даш към Кълън в нощта на пристигането им подсказва липсата му на лоялност към нацистите. Днешните историци спорят по въпроса колко дълго е смятал да се преструва и да предаде екипа.

Действията на групата като цяло демонстрират или липса на достатъчно способности за изпълнение на мисията, или за доброволен саботаж на операцията. От комфорта на 5-звездни хотели, шпионите планират мисията си между скъпи вечери в ресторанти и пазаруване в същите еврейски магазини, които се очаква да взривяват.

Много експерти смятат, че Даш през цялото време е смятал да мине на страната на Америка. След като и двата екипа пристигат в Синсинати, Даш разкрива намеренията си. Той кани най-отдадения член на Екип 1, Ърнест Бургер, в хотелската с стая, за да му разкаже за плановете си да отиде във ФБР.

Среща с ФБР

След като той самият е преследван от нацисткото правителство, Бургер с радост зарязва първоначалния план. Несигурни как да продължат с предателството, те решават да се свържат директно с ФБР. Джордж Даш се обажда и им дава кодовото име Пасториъс и обявява, че се запътва към Вашингтон за среща.

В главата му се върти сценарий как американското правителство бързо ще го признае за герой за разкриването на тайната нацистка инвазия. Когато пристига в столицата, той се обажда на ФБР от хотела и отново споменава името Пасториъс. Агентите бързо отиват в хотела и го прибират за разпит. След като го карат в щаба на ФБР, там Даш е прехвърлян от агент на агент, като никой не вярва на историята му. Едва когато им предава $80 000, започват да го вземат насериозно.

Даш предлага имената и местоположението на всеки от двата екипа. Убеден е, че ще получи пълно помилване от президента. В рамките на десет дена всичките осем саботьора са задържани. Без Даш да знае, директорът на ФБР, Дж. Едгар Хуфър, поема пълна отговорност за арестите, все едно сам е разкрил заговора, без никаква помощ от германците.

Съд

Президентът Рузвелт свиква първият военен трибунал след онзи, на който е осъден убиецът на Линкълн през 1865г. Целта е по този начин германските шпиони да бъдат осъдени на смърт. Между 8 юли и 4 август 1942г, тайните германски саботьори се изправят пред съда. Всичките осем са обявени за виновни по четири обвинения по закона за войната и шпионажа.

Макар всичките да са осъдени на смърт, Хувър и главният прокурор информират президента, че Бургер и Даш са се предали сами и са предоставили подробности за операцията. В резултат на това президентът намалява присъдите им. Бургер получава доживотен затвор, а Даш – 30 години. Всички останали са екзекутирани на 8 август.

ФБР залавя още един нацистки шпионин, който е помагал на агентите от операция Пасториъс. Карл Крепер е учил в САЩ в началото на века и се е върнал в Германия през 1935г, за да подкрепя нацистките идеали. Хитлер го изпраща обратно в щатите през 1942г, за да подпомогне операцията в случай, че саботьорите се нуждаят от документи или пари. През 1944г, докато работи под прикритие като пастор в една лутеранска църква, той е арестуван, осъден е за шпионаж и хвърлен в затвора за 6 години.

През 1948г президентът Труман депортира Даш и Бургер в окупираната от американците Германия. Макар Даш да се е надявал, че ще стане национален герой в Америка, правителството го обявява за предател и му забранява да стъпва повече там. Въпреки всичко президентът ги връща обратно в родината им.

В Германия

Нацисткото правителство е паднало преди години. Така двамата мъже се връщат в победена страна, където никой не се интересува от саможертвата им. Петер Бургер обаче се опитва да привлече вниманието на медиите върху това как Даш е предал екипа и заради него шестима мъже са били екзекутирани. След провала на операцията Хитлер и морското разузнаване не продължават с големите си планове за саботаж. Бургер умира през 1989г, а Даш 3 години след него.

Още един опит

През 1944г нацистите измисля още един план, наречен операция Елстер, при която пускат двама германски шпиони в Мейн. Целта им е да съберат информация за американските технологии и производствени процеси. ФБР залавя и двамата в същия ден на пристигането им.

Един 17-годишен бойскаут ги вижда, докато се опитват да използват компас край един главен път. Веднага ги заподозрява. Когато тръгва назад по следите им, стига до брега и веднага се свързва с властите.

Потенциал

Високата некомпетентност на изпратените екипи за саботиране на икономиката на САЩ се оказва чист късмет за американците. Ако е била напълно реализирана, операцията е щяла да разположи независими клетки от шпиони и саботьори и да доведе до смъртта на десетки хиляди. Няма как да си представим хаоса и щетите, които са щели да понесат американския морал и капацитета им за военни действия, ако нацистите бяха успели.

Кликни за коментар

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни

Не пропускайте

Историяпреди 12 месеца

Операция Пасториъс – опитът на Хитлер да саботира САЩ отвътре

Има един малко известен, но истински инцидент в САЩ, случил се през Втората световна война. През юни 1942г нацистите задвижват...

Невероятнопреди 12 месеца

15 изумителни факта за най-абсурдно богатите 1%

Богати хора има много и навсякъде. Мнозина от нас обаче не си дават сметка колко абсурдно и нелепо богати са...

Святпреди 1 година

Най-известните отвличания

Отвличанията разделят животите на жертвите и близките им на две: в единия момент са тук, в следващия ги няма. Историята...

Историяпреди 1 година

Балканския гангстер Желко Ражнатович – Аркан

Желко Ражнатович е роден в Брежице, малък граничен град в словенска Щирия, Югославия. Баща му, Желко Ражнатович, е служил като...

Историяпреди 1 година

4 исторически трагедии, които са били много по-лоши, отколкото си мислите

Във времена на невъобразими трагедии и катастрофи, винаги има някой идиот, който ще попита „Може ли да стане по-зле?“. И...

Най-четени

Популярни