История

Невероятни изобретения, изгубени в историята

Когато говорим за хората отпреди векове, често се чудим как са се справяли без модерните удобства и технологии, на които разчитаме днес. Но човекът винаги е бил любопитен за света около него и е изследвал, откривал и изобретявал не по-малко от сега. Много от тези познания се губят след падането на империя, липсата на документация или поради секретност. Така много открития остават мистерия, макар някои от тях да са преоткрити под различна форма.

Създаден през 672г., гръцкият огън е използван от византийците при морски битки за нападението на кораби, тъй като е горял във водата. Съставките му обаче са изгубени в историята и опитите за пресъздаването му са неуспешни.

Византийците са пазели под строга тайна гръцкия огън, осигурил им много победи през войните, особено над арабите по време на двете обсади на Константинопол. Огънят е изпращан от дюзи под налягане, през тръби на борда на корабите, от съдове държани в ръка или просто като гранати под формата на парцалени топки. Има няколко теории за състава на огъня, включително селитра, негасена вар, борова смола, калциев фосфат, сяра или нафта.

Мечовете от дамаска стомана до 17-и век са съдържали въглеродни нанотръби и наномрежи, които са им придавали изключително здравина и острота. Производството им обаче спира през 1750-те и техниката е изгубена оттогава.

Дамаската стомана е кръстена на столицата на Сирия. Мечовете от нея са ковани от стоманени заготовки, внасяни от 3-и до 17-и век от Индия и Шриланка. Процесът за производството на тази стомана е неизвестен и опитите за възпроизвеждането му са пълен провал. Смята се, че в материала са слагани листа и друга биомаса, за да се добави въглерод в метала.

Изработена през 4-и век, Ликургската чаша изглежда червена, когато е осветена отзад и зелена, осветена отпред. Ефектът идва от златни и сребърни наночастици в стъклото и до днес никой не знае как е постигнат тогава.

Ликургската чаша е единственият завършен римски предмет от дихроично стъкло. Изобразява сцена, в която митичният крал Ликург се опитва да убие Амброзия. Процесът на производство на това стъкло остава неизвестен, макар някои да смятат, че е било случайно.

През царуването на Тиберий Цезар е изобретено гъвкаво стъкло. Когато императорът се опитал да счупи стъклото, то само се огънало, а майстора го изправил. Цезар, страхувайки се, че новият материал ще смъкне цената на златото и среброто, наредил изобретателят да бъде обезглавен.

Стъклото е представено на импертора под формата на купа за пиене от майстор, който се кълнял, че само той знаел как се прави.

Цигулките Страдивариус, изрботвани от фамилията Страдивари през 17-и и 18-и век, са ненадминати по качество. Репутацията им е спорна, но има няколко теории за качеството им, а опитите за пресъздаването им са неуспешни.

Антонио Страдивари експериментирал с размерите на струнните инструменти и използвал вътрешна, вместо външна форма при изработката. Има само 650 оригинални, запазени инструмента Страдивариус днес.

Според някои, качеството им се дължи на дърво, растяло през малката ледникова епоха, период между 16-и и 19-и век, когато в Европа е по-студено.

В Пумапунку инките са рязали прецизно камъни с малки, точно пробити дупки през 536г, което са признаци за предварителна обработка и масово произвотство, каквито са били считани за твърде напреднали за времето си и не са били познати на народа.

Пумапунку е част от комплекс храмове на запад от Боливия, състоящ се от червени, пясъчникови камъни. Най-големият от камъните е с размери 7х5х1м и тежи 131 тона. По тях се виждат сложни форми, които си пасват като пъзел. Свръзките са толкова плътни, че в тях не може да се прокара дори бръснач.

 

Вижте още

1 of 33

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.