Connect with us

История

Неразказаната истина за Чернобил

Публикувано

on

Взривът в Чернобил е най-голямата причинена от човека катастрофа в историята – забележителен пример какво може да се случи, когато комбинираш арогантност, опасна технология и международна политика. Повече от 30 години по-късно HBO ни накараха да преживеем отново ужасите на Студената война и потенциалната опасност от ядрената енергия.

Но през 80-те години Съветският съюз е изолирано място и повечето информация от там е пропаганда, целяща да направи държава да изглежда възможно най-добре.

Почти нищо от това, което руснаците казват на света за катастрофата, не е 100% истина, което означава, че хората сами трябва да отсеят истината от лъжата, половинчатите истини и откровените разкази за инцидента, някои от които се появяват десетилетия по-късно.

Минисериалът на HBO всъщност е доста точен. Но всички базирани на историческите факти истории са до известна степен изменени, така че дори да гледате „Чернобил“, пак не получавате цялата истина. Тук ще ви представим някои факти, които ще ви помогнат да сглобите цялата картинка.

  1. Човешка грешка

Когато говорим за ядрен инцидент, обикновено си представяме как нещо се обърква в реактора и верижна реакция води до пълна катастрофа. Много по-трудно е да си представим толкова ужасяващ инцидент да се случи по време на рутинна проверка – но точно това става в Чернобил.

На 26 април 1986г работници изпробват реактора на 4-ти блок, за да видят как охладителната система ще работи при ограничено захранване. Но първо те изключват системата, която регулира захранването, както и автоматичната система за изключване… за да не ги дразнят всичките лампички и предупредителни звуци от алармите. По време на изпитанието, нещата се объркват. Мощността в реактора се покачва рязко, от което горивните клетки в реактора избухват, а секунда по-късно по-голяма експлозия отнася покрива.

Когато въздухът се примесва с въглеродния моноксид в реактора, започва пожар, който гори в продължение на 9 дни. Междувременно, облак от радиоактивни материали навлиза в атмосферата. Руснаците изпадат в твърдо отричане на случилото е, а доста хора умират. Това е накратко разбира се, но до голяма степен може да се каже, че инцидентът е причинен от човешка глупост.

  1. Край Чернобил няма триоки риби

В „Семейство Симпсън“ езерото е замърсено с ядрени отпадъци и рибите там са с по три очи. Понеже доста хора получават информацията си от анимациите, вероятно мнозина си представят, че районът около Чернобил е подобна гледка: пълно е с риби с три очи, елени с шест крака и вълци, които изстрелват лазери от очите си. И макар действително да се наблюдават мутации, свързани с излагането на радиация, които могат да се предават през поколенията, животните край Чернобил не са толкова видимо засегнати. Те може да имат известни изменения, но значимите мутации не се предават на поколенията, просто защото такива животни не оцеляват достатъчно дълго, за да се възпроизвеждат.

Истина е, че инцидентът в Чернобил е засегнал местната фауна. Само че по доста положителен начин. Точно така.

Не радиацията помага на дивите животни обаче, а фактът, че вече ги няма хората и животните са необезпокоявани.

  1. Добре, няма риби с по три очи… доколкото знаем

Но да не бързаме. Не всичко е розово за животните. Някои птици имат малформации като нетипично оформени човки. Може да имат и значително по-малки мозъци. От добрата страна, много от тях имат адаптации, които им помагат да произвеждат антиоксиданти, а те предотвратяват генетичните увреждания.

Дърветата в забранената зона растат по-бавно, а насекомите са по-малко – популациите на пеперуди, пчели и скакалци изглежда са спаднали драстично. Същото е и с паяците, макар това да ни звучи като голям плюс.

Животните, които нямат никакви външни признаци на радиационно отравяне все още са радиоактивни. Радиоактивни диви свине са откривани чак в Германия. Но може би най-странното, което случва в зоната около Чернобил е с организмите, които разграждат органичната материя. Те не си вършат работата, както се очаква. Има мъртви дървета на 20 години, които все още не са се разградили.

  1. Повечето хора, изложени на радиацията, не са засегнати дългосрочно

В годините след инцидента в Чернобил, всички се опасяват от най-лошото. Двама души загиват при първоначалната експлозия, а след тях умират още много. 134 души получават опасни дози радиация и се разболяват от остра лъчева болест – 28 или 29 от тях умират през първите няколко месеца, а още 19 в рамките на година.

Не можем обаче да измерим истинският ефект върху останалите хора, които са били изложени на радиация. Експертите през 1986г очакват до 40 000 починали от рак, но това е само 1% от очакваната смъртност от болестта в тази популация. Така, статистически казано, увеличаването на смъртните случаи няма как да бъде изчислено. Освен това, макар доста хора да са били облъчени, повечето от тях не са поели твърде много радиация.

Наблюдава се ръст при заболеваемостта от рак на щитовидната жлеза сред хората, облъчени като деца, както и повече болни от левкемия и катаракта сред работниците от Чернобил.

  1. Чернобил е само едно от 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития

Сериозността на ядрените инциденти се измерва по специална скала. През 1998г ядрената централа Хънтерсън в Шотландия губи захранване по време на гръмотевична буря и реакторът остава без охлаждане за половин час. Екипът в централата успява да възстанови енергоподаването и сериозен инцидент се разминава. Не сте чували за тази случка, защото е оценена от ниво 2.

Инцидентът на Тримилният остров, за който също едва ли сте чували, е от ниво 5 – „инцидент с широки последствия“. През 1979г реактор номер 2 в централата се стопява частично и 2 милиона души получават радиация, равняваща се на около 1/6 от това, което получаваме при рентгенова снимка.

Само авариите в Чернобил и Фукушима са от ниво 7 – най-високото за ядрен инцидент. 7 не изглежда много повече от 6, но скалата е логаритмична,  което означава, че ниво 7 е около 100 пъти по-лошо от ниво 5. За сравнение, Чернобил излъчва 100 пъти повече радиация от атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.

  1. Някои хора не искат да си тръгнат

Нали знаете как когато има вулкан на ръба на изригване, винаги има някой старец, който казва пред репортерите „Бил съм тук цял живот и проклет да съм, ако сега си тръгна.“. След което вулканът изригва и погребва къщата му под лава и пепел.

Подобно е и с хората в забранената зона, които също отказват да си тръгнат. Или по-скоро отказват да останат далеч. Около 1000 души, предимно жени, са се заселили обратно в забранената зона не много след като са им казали да напуснат. 100 от тях още са там, 30 години след катастрофата. Повечето от тези хора имат корени на това място – някои фамилии са били там от векове.

Странното е, че жените, които са се върнали в забранената зона, имат по-голяма продължителност на живота от останалите – преселените хора често страдат от алкохолизъм, безработица и разпадането на социалния им кръг. Може би завърналите се в Чернобил живеят по-дълго заради спокойствието там, също както при животните.

  1. Руснаците може да са принудили бременните да абортират

Никой не е знаел какви са дългосрочните ефекти от радиацията и мнозина са се страхували от най-лошото – до такава степен, че бременните жени са прекъсвали бременността си от страх бебетата им да не мутират. Имало е дори жени далеч от засегнатата зона, които са избрали да абортират, вместо да рискуват.

Ако се вярва на слуховете, било е дори още по-страшно. Разказват, че в опитите си да смекчат ефектите от катастрофата в очите на западния свят, руснаците може да са принуждавали някои жени да абортират. Една жена, работела в екипите по почистването в Чернобил разказва пред тълпа по време на събитие, че е видяла „голяма кофа“, пълна с мъртви зародиши. Според нея, съветското правителство е принудило хиляди бременни жени да абортират. Няма как да знаем със сигурност дали това е истина, но имайки предвид колко голям е бил страха сред населението извън забранената зона, не би било изненадващо.

  1. В реактора все още е доста страшно

Но поне вече са изчистили всичко и вече нищо лошо не може да дойде от Чернобил, нали така? Само че не съвсем. Дори не са почистили повечето от опасните неща.

В 4-ти блок все още има 200 тона уран и в първите 30 години след инцидента, той дори не е бил обезопасен добре. Малко след катастрофата, руснаците изграждат „саркофаг“ около реактора в опит да ограничат радиацията, но той не е бил проектиран като постоянно решение и почти веднага е започната работата по нов такъв.

Първият саркофаг е направен от милиони кубици бетон, изливани в продължение на 206 дни. За построяването на новия саркофаг са били нужни 15 години и е толкова голям, че са били нужни 18 кораба и 2500 камиона за пренасянето на всичките му части от Италия. Новата конструкция би трябвало да издържи 100 години, но все още е притеснително да знаем, че най-добрият начин да се справим с катастрофа като Чернобил е просто да му сложим шапка и да се надяваме, че нищо лошо няма да излезе от там.

  1. Припят ще е необитаем още хиляди години

Колко поколения ще минат, преди хората да могат да безопасно да се върнат в Припят? Около 110. Точно така. Това са 3000 години. Като дори тази прогноза е доста „оптимистична“ според някои експерти. Игор Иванович, директор на Чернобил, казва, че ще са нужни поне 20 000 години, което е умопомрачително.

  1. В мазето има слонски крак

През 1986г работници откриват „черна лава“ в парното помещение под реактора. Наричат откритието слонски крак, което звучи очарователно, но няма нищо общо с животните или зоопарка. Въпросният слонски крак излъчва смъртоносна доза радиация за около 5 минути. При един час излагане на радиацията му, човек би поел радиация, равняваща се на 4.5 милиона рентгенови снимки.

10 години след инцидента, слонският крак се е поуспокоил. Все още е излъчвал радиация, но десет пъти по-малко отпреди. Но той не просто си стои там, а все още топи основите на блока. Ако някога достигне подземните води, ще предизвика нова огромна експлозия и ще замърси водата. Не може просто да сложат катинар на вратата и забравят за него – някой трябва непрекъснато да го следи.

  1. Централата е работила още 14 години след инцидента

В Чернобил е имало 4 функциониращи реактора. Преди инцидента, руснаците са строили още два. След експлозията, тези планове са захвърлени, но изключването на останалите реактори не е били на дневен ред.

Тогава, през 1991г пожар поврежда 2-ри реактор и се налага да бъде спрян. През 1996г, след като до останалия свят достига информация за по-чести случаи на рак на щитовидната жлеза, властите най-после се огъват и спират реактор номер 1. Само че Украйна упорито продължава да оперира останалия 3-ти реактор чак до 2000г, когато международните преговори най-после дават резултат.

Лесно можем да критикуваме решението централата да продължи да работи, но по онова време е било финансово и логистично оправдано – Съветският съюз изостава от Запада по отношение на инфраструктура и има нужда от Чернобил, за да задоволява енергийните нужди на нацията. Днес централата е спряна, но не е извадена напълно от употреба, което означава, че украинците трябва да решат какво да правят всичкия уран и опасно оборудване.

  1. Изобщо не е лесно да се предаде на екрана

Съветският съюз през 80-те е много изолирано място, почти като Северна Корея днес. Не са много разговорливи с останалия свят за международните им проблеми, защото искат останалите да ги виждат като велика, просперираща империя, вместо като място, където ядрени инциденти могат да оставят 300 000 души без дом. Не са излезли да кажат „Хей, свят, реакторът ни избухна!“. Дори днес информацията за случилото се в Чернобил е по-малко от достоверна. Когато сценаристът и продуцент Крейг Мазин тръгва да събира факти за сериала по HBO, е трябвало да внимава която страна от историята да разкаже, защото не е имало начин да знае коя версия е правилната.

Хората, които са били отговорни за инцидента, днес твърдят, че са били изкупителни жертви на правителството, което отчаяно се е опитвало да прикрие факта, че реакторът не е конструиран правилно и е бил нестабилен. Това означава, че независимо колко много сериалът се опитва да бъде точен, никога няма да бъде напълно точен.

Кликни за коментар

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни

Не пропускайте

Историяпреди 12 месеца

Операция Пасториъс – опитът на Хитлер да саботира САЩ отвътре

Има един малко известен, но истински инцидент в САЩ, случил се през Втората световна война. През юни 1942г нацистите задвижват...

Невероятнопреди 1 година

15 изумителни факта за най-абсурдно богатите 1%

Богати хора има много и навсякъде. Мнозина от нас обаче не си дават сметка колко абсурдно и нелепо богати са...

Святпреди 1 година

Най-известните отвличания

Отвличанията разделят животите на жертвите и близките им на две: в единия момент са тук, в следващия ги няма. Историята...

Историяпреди 1 година

Балканския гангстер Желко Ражнатович – Аркан

Желко Ражнатович е роден в Брежице, малък граничен град в словенска Щирия, Югославия. Баща му, Желко Ражнатович, е служил като...

Историяпреди 1 година

4 исторически трагедии, които са били много по-лоши, отколкото си мислите

Във времена на невъобразими трагедии и катастрофи, винаги има някой идиот, който ще попита „Може ли да стане по-зле?“. И...

Най-четени

Популярни