История

Кой е бил Атила?

Човешката история е пълна с изгубени култури и забравени велики водачи. Мнозина от тях са непознати за повечето хора, но в редки случаи действията им са ги превърнали в неразделна част от модерното съзнание.

Вандалите например до такава степен разтърсват древния свят, когато плячкосват Рим през 455г, че самото им име се превръща в синоним на разрушение. Вестготите полагат основите на изцяло нов етос, който се отразява векове наред, от готическата архитектура до днешната готическа култура.

Една от най-известните такива личности, смятан за враг на свободния свят от своите съвременници, е Атила. Името му е разпознаваемо по целия свят, но освен бледи асоциации с космати варвари и плячкосване, повечето хора не знаят кой знае колко за самият човек.

Страховитите хуни

Атила, цар на хуните, управлява между 434 и 453г, през първото десетилетие – заедно с по-големия си брат Бледа. По време на царуването му, отчасти благодарение на западането и отслабването на Римската империя, той превръща балканските провинции Гърция, Галия и Италия в кървава баня.

Почти от самото начало репутацията му го определя и информацията за човека е оскъдна. Римските автори описват Атила най-вече чрез действията му, разрушението, което всява в сърцето на империята им, така че това е основният образ, който се е запечатал в историята.

Хуните са номади, известни с уменията си по стрелба с лък от кон. Те навлизат в Европа в края на 4-и век, като нападат аланите и готите, изтласквайки ги още повече на запад. Атила се ражда в един променящ се свят.

Хуните са се сблъсквали с римляните и преди. Използвани са като наемници в римските армии, биещи се за позиции и присвояване в империята. Дори са преговаряли с Рим. И макар римляните да са били готови за хуните, не са били готови за Атила.

Когато пресичат Дунав и нахлуват на Балканите през 441г, Атила и брат му сварват римската армия неподготвена. Източният римски император Теодосий I е концентрирал силите си върху Северна Африка и вандалите, оставяйки източна Европа относително незащитена.

До този момент хуните все още е можело да бъдат подкупени и да се избегне конфликта, но Теодосий I смята, че римската армия лесно ще ги победи. Въоръжени от скоро с обсадни оръжия, хуните напредват към сърцето на Римската империя, опустошавайки всичко по пътя си.

Не се занасяй с Атила

Тогава римляните са принудени да платят и Атила, заедно с брат си, се оттегля с обещаните 2000кг злато и годишен данък. Известно време Рим плаща, но през 447г Атила, вече едноличен владетел, отново прекосява Дунава.

Този път хуните не могат да бъдат спрени. Те окупират огромна територия, обхващаща днешна България и Турция, налагайки за постоянно присъствието си в Европа. Когато се насочват на запад, първоначално не Рим е целта им.

Вместо това Атила търси подкрепата на Рим срещу вестготите в региона на днешна Франция. Но както понякога се случва в историята, едно случайно събитие променя света завинаги. Сестрата на западния римски император Валентиниан I, Хонория, изпраща писмо до Атила, молейки го да й помогне да избяга от брака си, като дори прикрепя годежния си пръстен към писмото.

Атила разбира това като предложение за брак и приема, но при условие, че половината от западната империя ще му бъде дадена като зестра. Валентиниан I разбира се категорично отказва, но Атила вече има за какво да е ядосан на римляните и причина да претендира за трона.

Само че вестготите пристигат първи и месомелачката на Атила през 451г в древна Галия достига чак до Орлеан. Париж се отървава само благодарение на молитвите на християните и Атила е спрян, когато вестготите и римляните се съюзяват и го побеждават, принуждавайки го да се оттегли.

Но Атила се връща на следващата година, навлизайки в сърцето на Италия към самия Рим в преследване на обещание брак. Той унищожава напълно северния италиански град Аквилея и вероятно е можел лесно да превземе Рим, но вместо това договаря мир и се оттегля.

Това е последното му нападение. В началото на 453г Атила умира.

Убийство?

В първите месеци на 453г Атила се жени отново, а съпругата му е красива и млада жена на име Илдико. Как точно умира Атиле е загадка, но историкът от 6-и век Йорданес пише, че е починал от естествени причини, вероятно кръвотечение от носа.

Изглежда сватбата доста му е харесала и се е напил до пръсване с вино. Когато е легнал да спи, кръвта от носа му се е стекла в гърлото му и го е убила. Открит е мъртъв, но без никакви наранявания.

Атила е погребан в троен ковчег от желязо, сребро и злато. Както Чингис хан векове по-късно, строителите на гробницата му са убити, за да се запази местоположението й в тайна. Затова и до днес никой не знае къде е погребан.

Някои предполагат, че Атила е бил убит. Римляните многократно са унижени от нападенията му, но за тях е било доста трудно да се доближат достатъчно до него, за да го убият.

Синовете му са амбициозни и действително след смъртта му империята, която е изградил, се разпада. Най-вероятно обаче смъртта му е инцидент. Ако беше живял още няколко години, Римската империя и Европа като цяло вероятно щяха да изглеждат доста по-различно.

Човекът Атила

По отношение на Атила като човек, историците са изправени пред голямо предизвикателство. Историческите извори са писани на латински или гръцки, следователно са писани от враговете на Атила. Съвременниците му са оставили много свидетелства за живота му, но само фрагменти от тях обясняват що за човек е бил.

Приск, византийски историк и дипломат, пише на гръцки за историята на Атила. Той е бил в царски двор на Атила като дипломат на Теодосий I през 449г. Сведенията от него са основен източник за живота на владетеля.

Освен всичко друго, Приск предоставя единственото физическо описание на Атила – нисък, широкоплещест и грозен. Казва се, че е водил обикновен живот, хранил се е с месо и хляб и е пиел от дървена чаша, докато гостите му са се наливали от бокали от сребро и злато.

Също така се е обличал просто, искайки само да е винаги чист. Мечът му, обувките и седлото на коня му също са били обикновени. Тези подробности говорят за характера на човека, който отказва да бъде купен с дарове от римски пратеници.

Но Приск не казва нищо за мотивите и вътрешните мисли на Атила. Щял ли е да превземе Римската империя? Или е можел да я спаси, бранейки Рим от вандалите две години по-късно?

 

Вижте още

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *