Свят

Кои са руските олигарси?

Световните лидери се прицелиха в руските олигарси като начин да накажат Владимир Путин и поддръжниците му за войната в Украйна.

На 1 март тази година Джо Байдън посочи олигарси, на които да бъдат конфискувани яхти, луксозни апартаменти и частни самолети. Във Великобритания прибавиха още двама към 11-те от списъка, получили лични санкции заради войната.

Но кои са тези олигарси и каква връзка имат с Путин? И още по-важното, дали запорирането на богатството им би оказало някакъв ефект върху войната?

Олигарсите идват на власт

В руският контекст, това са супер богати бизнесмени с прекомерна политическа власт. Появяват се на две вълни.

Първата група олигарси идва след приватизацията в Русия през 90-те, когато се разпродават цели предприятия на безценица. Процесът е белязан от корупция и кулминира с известната схема „заеми срещу дялове“, при която дялове в 12 големи компании за природни ресурси са прехвърлени от правителството на избрани хора в замяна на заеми, целящи да посъживят държавния бюджет.

Правителството просрочва дълговете, позволявайки на кредиторите – бъдещите олигарси – да продадат на търг дялове в огромни компании като Юкос, Лукойл и Норилск Никел, обикновено на себе си. На практика тогавашният президент Борис Елцин прави богати една малка група хора, като им продава по-голяма част от икономиката на Съветския съюз за жълти стотинки.

След като Путин идва на власт през 2000г, той поставя началото на втора вълна олигарси, благодарение на държавни поръчки. Частни фирми в много сектори като инфраструктура, отбрана и здравеопазване получават поръчки на многократно завишени цени в замяна на солидни подкупи. Така Путин прави изключително богати още една група хора, които дължат всичко на него.

Олигарсите губят влиянието си, но запазват богатството си

През 90-те олигарсите на практика държат Кремъл и дори диктуват политиката в държавата. При Елцин много олигарси заемат официални постове в правителството и от това са вдъхновени безброй вицове, разказващи за куфари с пари, внасяни в Кремъл в замяна на политически услуги.

Но от 2000г Путин диктува правилата. В общи линии той предлага сделка: олигарсите да не се месят в политиката, а Кремъл няма се меси в бизнеса им и ще остави мръсните им пари на мира.

Още повече, приватизацията от 90-те е частично отменена. Путин оказва политически натиск на олигарси в стратегически индустрии като медиите и природните ресурси да продадат контролните си дялове обратно на държавата. Путин също така прокарва закони, които дават преференции на така наречените държавни корпорации. Чрез тези схема Кремъл получава контрол над икономиката – а по този начин и над олигарсите.

Три нюанса олигарси

Днес се открояват три типа олигарси по отношение на политическата им зависимост.

Първи са приятелите на Путин, които имат лични взаимоотношения с президента. Много от най-близките му приятели – особено онези от дните му в Санкт Петербург и КГБ – се оказват на бързия влак към екстремното забогатяване. Няколко от тях са Юри Ковалчук, често наричан „личният банкер“ на Путин; Генади Тимченко, който държи енергийната борса Gunvor; и братята Аркадий и Борис Ротенберг, които са замесени в строителни, електрически и петролни компании. Всички те са санкционирани.

Втората група включва офицери от руските тайни служби, полицията и военните – известни като „силовики“ – които също са се възползвали от връзките си, за да натрупат колосално богатство. Някои от тези силовики са бивши агенти на КГБ, настоящи във ФСБ, които по времето на Елцин са завиждали на властта и богатството на олигарсите, а сега са получили същите привилегии при Путин. Човекът, спряган за неофициален лидер на силовиките е Игор Сечин, председател на борда на директорите на петролния гигант Роснефт, който често е посочван като вторият най-влиятелен човек в Русия.

Накрая, най-много са руските олигарси аутсайдери, които нямат лични връзки с Путин, военните или ФСБ. В действителност част от тях са от ерата на Елцин. Когато Путин избирателно смазва политически неудобните или неконтролируеми олигарси, той не се опитва систематично да елиминира олигарсите като социална класа, както обещава в предизборната си кампания. Владимир Потанин и Олег Дерипаска например натрупват парите си през 90-те, но редовно са в класациите на най-богатите руснаци днес.

Да подадеш ръка на Путин

Не си правете илюзии. Независимо от кой тип са, олигарсите са помогнали на Путин да остане на власт чрез политическото си влияние и икономическата си подкрепа. Дори са използвали парите си – под формата на договори, заеми и дарения – за да влияят на политици в чужди държави. През 2014г например руската банка FCRB дава 9.4 милиона евро заем на популистката антиевропейска партия на Марин Льо Пен във Франция, създавайки политически дълг към Русия. През 2016г пък Лукойл, втората най-голяма петролна компания в Русия, плаща глобата от $1.4 милиона на Мартин Неедли, ключов съветник на чешкия президент през 2016г, което позволява на Мартин да задържи поста си. Това превръща Милош Земан в „един от най-явните симпатизанти на Кремъл сред европейските лидери“.

Някои олигарси изглежда участват в подобни геополитически схеми доброволно и докладват на Кремъл. Всъщност използването на неполитически средства, като частни компании, е ключова стратегия, чрез която Кремъл крие политическата си дейност.

Заложници на Путин

Това ни води до най-важния въпрос: След като санкциите засягат директно богатството на олигарсите, това ще ги накара и да се откажат от Путин или да променят курса на войната?

Някои вече говорят против войната. Лукойл също призоваваше за край на инвазията. Макар компанията да не попадат под санкциите, търговците на петрол вече ограничават доставките в очакване.

Вероятно ще виждаме все повече гласно противопоставяне от страна на олигарсите. Най-малкото, готовността им да вършат мръсната работа на Кремъл като вербуват западни политици вероятно доста ще намалее.

Но има две основни неща, които ограничават способността им да влияят на поведението на Путин.

Първо, олигарсите не работят добре заедно. В Русия, където всеки изяжда всеки, тези милиардери години наред се борят да надцакат конкурентите си за държавни поръчки. Методът им на действие не е колективна защита в името на общия интерес, а индивидуално оцеляване с изглед към Кремъл. Държавата от своя страна обеща да помогне на санкционираните компании, особено на тези в банковия сектор.

По-важното, не парите, а оръжията говорят най-силно в Кремъл днес. Докато Путин контролира силовиките – настоящи и бивши офицери от разузнаването, близки негови приятели – другите олигарси ще бъдат затворници на режима.

По-вероятно е не олигарсите, а генералите да повлияят на Путин – дори икономическият колапс е по-вероятно да постигне ефект.

Вижте още

1 of 35

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.