История

Как нацистите си сътрудничат с IBM за Холокоста и историята на първия хакер, който ги спира

В технологичната ера малко фигури предизвикват толкова разногласия, колкото хакерите. От едната страна лошите (така наречените „черни“) хакери предизвикват щети за милиарди всяка година, като проникват в лични и обществени мрежи, за да крадат пари и лични данни или просто да всяват хаос. От друга страна, етичните (или „белите“) хакери използват уменията си за добро, като проверяват компютърни системи за уязвимости или огласяват информация за корупция и други престъпления.

Макар и свързвано с модерната дигитална ера, хакерското изкуство води началото си от края на 19-и век. А един от първите хакери е също и един от най-етичните, като използва уменията си, за да спаси милиони французи от нацистите през Втората световна война. Това е забележителната история на Рене Кармил.

Информационната ера е много по-стара, отколкото си мислите и започва през 1880-те години с един сериозен проблем, пред който е изправено правителството на САЩ. Американската конституция повелява, че на всеки 10 години трябва да се прави преброяване, за да може данъците и политическото представителство да се нагаждат според промените в населението. Първото такова преброяване е направено през 1790г и през следващите 90 години се прави изцяло на ръка. През 1880г обаче, Бюрото за преброяване на населението е изправено през криза: хората са толкова много, че вече са нужни 9 години, за да бъдат обработени всички събрани данни. Докато преброяването завърши, то вече не е актуално и трябва да се прави наново.

На помощ идва Херман Холерит – американски инженер, който работи по преброяването от 1880г. През 1889г Холерит патентова хитра система за ускоряване на обработката на данните, която е базирана на перфокарти. Макар такива карти да са използвани и преди, системата на Холерит за първи път ги прилага на практика в сферата на обработка на данните. Той се вдъхновява от една система на железопътния транспорт, с която по-лесно се идентифицират и залавят обирджии и други престъпници. Тъй като фотографията по онова време все още е бавен, трудоемък процес, на билетите за влак вместо това се изписват белези като височина, цвят на очите и окосмяване по лицето, които контрольор попълва с помощта на перфорация. По този начин се записва грубото описание на всеки пътник. Холерит осъзнава, че тази система лесно може да се приложи към преброяването и разработва свои перфокарти, върху които да се записват данните, както и машина с размерите на пиано, наречена Табулатор, която да чете и обработва картите.

Системата му работи по следния начин. Преброителите обикалят страната и записват данни като брой, възраст и пол на хората от всяко домакинство, пробивайки дупки в съответните полета на картите. Тези карти след това се изпращат в бюрото за обработка. Оператор вкарва картите в Табулатора една по една през вратичка на панти. Когато вратичката е затворена, върху картата се притиска решетка с метални иглички. Където е пробита дупка, иглата преминава през нея и прави контакт със слой живак, образувайки електрическа верига. Тези данни се преброяват и показват чрез поредица от циферблати върху Табулатора, след което се разчитат и записват от оператора. Геният на машината обаче се крие във възможността да бъде „програмирана“ да разчита различни комбинации от данни – например неженени мъже под 30 години.

Холерит измисля и устройство, наречено Сортировач, което се състои от 13 вертикални метални коша с капаци на пружини, като всеки е програмиран да събира различна комбинация от данни. Така например, ако операторът вкара карта, на която са записани данните на неженен мъж под 30 години, капакът на коша, програмиран за тази комбинация, се отваря и операторът слага картата в него.

Системата на Холерит се прилага от бюрото тъкмо на време за преброяването през 1890г и ефектът й е поразителен. Перфокартите съкращават времето за обработка от 9 на 2 години. Драматичното подобрение на ефективността превръща машините на Холерит в стандартно оборудване и през 1896г той основава компанията Hollerith Tabulating Machine Company, за да продава машините си комерсиално.

Сред първите му клиенти са застрахователна компания Prudential и градската железница на Ню Йорк (която обработва по 4 милиона списъка на пътници годишно). През следващото десетилетие Холерит въвежда множество ключови иновации, които правят системата много ефективна и мощна – нови перфокарти, нови перфоратори, принтери за автоматично извеждане на данните, автоматични хранилки и сортировачи а карти, както и контролен панел, който позволява табулаторите да бъдат препрограмирани без физическо пренастройване на инсталацията. Тези иновации създават нова индустрия и машините на Холерит започват да се използват от различни компании за обемни задачи като обработване на фактури и заплати например. Така започва информационната ера.

За Херман обаче успехът не продължава дълго. През 1903г новият директор на Бюрото по преброяване на населението, Саймън Норт, решава че Холерит е монополист и забранява машините му да се използват от служителите. Тогава, през 1911г чрез придобиване на акции Tabulating Machine Company се слива с четири други компании и става Computing-Tabulating Company. Най-накрая, през 1923г, новата компания променя името си на International Business Machines – днес известна като IBM.

Под управлението на Томас Уотсън IBM доминира света на данните, а по-късно и на компютрите, контролирайки 90% от всичкото оборудване за перфокарти в САЩ до 1950г. Един от ключовете към успеха на компанията е, че не продава машините си на клиенти, а единствено ги дава под наем. В един момент IBM дори обмисля да въведе такса за всяка една използвана перфокарта. За правителството обаче това е последната капка и през 1932г IBM влиза в съда за нарушаване на антимонополните закони. Макар компанията да твърди, че картите – за които държи патента – технически са компонент на машините, които отдават под наем на клиентите – през 1936г правителството печели. На IBM е позволено да решава за дизайна на картите, използвани в машините, но клиентите имат право да се сдобиват с карти от който източник пожелаят – включително да си ги изработват сами. Дори този опит за изнудване на клиенти обаче не е най-неетичното, в което се замесва IBM.

Избухването на Втората световна война е добра възможност за IBM. Не само е необходимо да се обработват данните на милиони войници и тонове военно оборудване, но и обработката на данни намира ново приложение в сферата на криптоанализа. Машините на IBM се оказват идеални за търсене на повтарящи се модели в шифрованите съобщения на врага, чрез които да се разбие шифъра – трудоемка задача, която допреди е правена изцяло на ръка. Десетки машини на IBM се използват в съюзническите центрове за дешифриране като Блечли Парк в Бъкингамшир или Арлингтън Хол във Вашингтон, където помагат за разбиването на шифри като нацистката Енигма и японският Purple, което съкращава войната с около 2 години.

Оборудването на IBM се използва и за съвсем различни цели обаче. Като десетки американски компании от рода на Ford, General Motors, Chase Manhattan Bank и Coca-Cola, IBM не позволява на войната да попречи на международните бизнес сделки – дори тези с Нацистка Германия. Когато нацистите идват на власт през 1933г, новото правителство обявява обществена поръчка за провеждане на преброяване на народа. Към този момент нацистите вече са изгонили всички еврейски адвокати, доктори, учени и други професионалисти и е пределно ясно, че истинската цел на преброяването е да се открият останалите евреи и други нежелани хора в Германия. Всъщност в публична реч Рейнхард Кохер, статистик в нацисткото правителство, обявява че: „…използвайки статистиката, правителството вече има необходимото да премине от знание към действие“.

Въпреки всичко Томас Уотсън, директор на IBM, кара DEHOMAG – германското подразделение на компанията – да направи оферта за преброяването и в крайна сметка я печели. През следващото десетилетие стотици машини на IBM, заедно с резервни части и перфокарти, са изпратени в Германия, където се използват за организирането на Холокоста. Машините се инсталират в щабквартирите на СС по расовите въпроси и дори в концлагери като Дахау, където милиони евреи, цигани, комунисти, хомосексуалисти и инвалиди са обявени за политически или расово негодни, систематично идентифицирани, категоризирани и арестувани, депортирани и убити.

Шокиращо, IBM и подразделенията й не просто сдобива нацистите с оборудване, но и изпраща стотици техници в Германия, за да обучават SS. Същите техници разработват специални перфокарти и кодове, за да помогнат на SS да документират концлагери, затворници и причини за смърт. Така например Аушвиц носи код 001, Бухенвалд е 002, Дахау е 003  и т.н. Хомосексуалистите са с код 3, 9 са антисоциалните, 8 са евреите.

Имайки предвид това близко участие е много малко вероятно от IBM да не са знаели за какво се използват машините им, но въпреки това оборудване и персонал продължават да се доставят на Германия. Всъщност IBM е толкова съществена част от политиката за геноцид на нацистите, че през 1937г Адолф Хитлер връчва на Томас Уотсън орденът Германски орел за служба на Третия райх – чест, отдавана и на други поддръжници на режима, включително Хенри Форд и Чарлз Линдберг.

Началото на Втората световна война би трябвало да сложи край на сделките на компанията с Германия и действително през юни 1940г Уотсън връща ордена си. Но докато IBM публично изразява съжаление за действията си преди войната, незабележимо продължава работата си с нацистите както преди. През 1939г Уотсън подписва пратка за Германия от специални категоризиращи машини, които се използват за залавянето и екзекутирането на милиони. Толкова е въвлечен в тази политика, че дори финансира изграждането на бетонни бункери в Дахау, които да пазят машините от британски въздушни атаки.

Нацистите предлагат да купят DEHOMAG изцяло, давайки на IBM възможността да се измъкнат чисти от Германия. Само че Уотсън отказва и DEMAHOG остава под директния контрол на компанията му. През 1940г той лично управлява създаването на клон в Холандия, чиято задача е да се открият и заловят евреите в страната. С помощта на съществуващата инфраструктура от машини на Холерит и дългогодишната холандска традиция да се записва вероизповеданието при преброяването на населението, това води до убийството на 102 000 от общо 140 000 евреи в Холандия. Във всяка окупирана от тях територия нацистите веднага правят преброяване, за да открият своите расови и политически врагове – процес, направен възможен благодарение на IBM. Но когато Германия нахлува във Франция през юни 1940г, най-накрая си намират майстора в лицето на Рене Кармил.

Роден през 1886г Кармил служи във френската армия през Първата световна война, първо като артилерийски командир, а после и в разузнаването. През 1924г е назначен на управленчески пост в армията, където съблюдава въвеждането на машините на Холерит за подобряване на логистиката. След като се прехвърля на гражданска служба през 30-те, Кармил основава Национален демографски статистически офис, който въвежда използването на машините на IBM в преброяването на френския народ. С надвисналите облаци на войната, офисът на Кармил подема инициатива за създаването на национален регистър за годни за военна служба мъже. Като част от тази програма, той измисля номерът на социалната осигуровка, който базира на рождените дата и място на всеки. Тази система от уникални номера е по-малко податлива на грешки, отколкото категоризирането на хора по имена и се използва и до днес във Франция.

След германската инвазия Кармил отива да работи за режима във Виши в така наречената „свободна зона“ в южна Франция. Само че той не е симпатизант на нацистите. Като член на Френската съпротива, Кармил си поставя за цел да саботира германската администрация във Франция по всеки възможен начин. Първата му работа е да продължи с националния регистър. Макар представен на германците като просто рутинен проект, истинската цел на регистъра е тайно да се подготви френската армия за внезапна мобилизация. През зимата на 1941г Кармил записва имената на 220 000 демобилизирани войници от южна Франция, групира ги по единица и регион и приготвя перфокарти, с които да се даде начало на отпечатването и разпространението на заповед за мобилизация в страната в рамките на часове.

Расистките политики на нацистите обаче пречат на проекта му. През 1941г Жозеф Бартелеми, министърът на правосъдието във Виши, кара Кармил да идентифицира евреите в регистъра. За щастие Франция има дълга история на отхвърляне на църквата в делата на държавата и никога не е записвала религията като част от преброяването на населението, а Кармил допълва също, че имайки предвид гражданското естество на проекта, той не може да го изпълни.

Така регистърът записва единствено датата и мястото на раждане, родителите, брак и развод, деца, дата на смъртта, националност, настоящ адрес и пол. Проектът е толкова голям, че близо 2 години Кармил отказва на полицията и Гестапо оборудването и услугите на офиса си, принуждавайки ги да разчитат на традиционните методи за записване на евреите в тетрадки. През 1942г обаче нацистите анексират свободната зона и поемат контрол над Франция, което принуждава Кармил да зареже регистъра и да скрие всички документи в една семинария. Още по-лошо, Националният демографски статистически офис попада под директния контрол на нацистите, които карат Кармил да проведе ново преброяване, целящо да разкрие всички френски евреи.

Без да може да откаже директно, Кармил започва пасивна съпротива, пречейки и забавяйки обработването на данни. Дава вербални, а не писмени инструкции, за да забави комуникацията и да всее объркване, кара персонала да прави грешни перфокарти и дори хаква машините на IBM, така че никога да не пробиват 11-тата колона, обозначаваща расата или религията.

Междувременно Кармил изпраща агенти в Лондон с мостри на перфокарти, използвани от режима във Виши и използва смъртни актове, за да изработва фалшиви документи за членове на Съпротивата и еврейски граждани. Саботажът му е толкова ефективен, че до февруари 1944г „дигиталният доклад за броят на френските и чуждестранни евреи, преброени през юни 1941г“ все още не е готов.

По това време германците вече се усещат какво прави Кармил и го арестуват в Лион на 3 февруари 1944г. След като Клаус Барби (Касапина от Лион) го измъчва два дни, Кармил е изпратен с влак в Дахау, където умира от тиф на 25 януари 1945г. Няма как да знаем точно колко хора е спасил Кармил чрез саботажа си, но в сравнение със 74-те процента убити евреи в Холандия, Франция дава 25% жертви.

Въпреки сделките с нацистите през всичките 12 години на режима, нито Томас Уотсън, нито IBM някога са държани отговорни за ролята си в Холокоста. През 2002г, група от петима оцелели съдят компанията, но две години по-късно делото е прекратено заради давност.

Вижте още

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *