Диетата е много важна, когато искаме да отслабнем. Но не всеки знае, че намаляването на захарта е едно от най-ефективните неща, които може да направим.
За съжаление това е по-трудно, отколкото изглежда, тъй като захарта се съдържа в почти всичко.
През последните десетилетия обаче, виждаме все повече изкуствени подсладители, които обещават същата сладост, но срещу минимум калории.
Естествено обожаващото захарта общество се влюби в подсладителите, за които се смяташе, че ще сложат край на епидемията от затлъстяване. Само че днес хората са по-дебели от всякога. Защо така? Лъжат ли ни за подсладителите или става нещо друго?
Захар и инсулин
За да разберем какво се случва, първо трябва да знаем как тялото преработва обикновените захари.
Когато приемем захар, тялото я превръща в глюкоза за по-лесно абсорбиране от клетките, където е източник на енергия.
Когато се храним (особено със сладки неща), нивото на глюкоза в кръвта скача и тялото произвежда инсулин, за да го регулира.
Ако приемем твърде много захар, тялото първоначално произвежда повече инсулин, за да компенсира. По някой десерт или бонбон от време на време няма да ни навреди, но прекомерната консумация на захар продължително време може да доведе до инсулинова резистентност, при която тялото вече не може да регулира нивото на кръвната захар правилно.
Ако продължим така, инсулиновата резистентност се превръща в предпоставка за диабет и може да доведе до диабет тип 2.
Сладки малки лъжи
Каква роля имат изкуствените подсладители в цялата работа?
Макар да са некалорични, това не означава, че са безвредни. Проучванията показват, че консумирането на големи количества изкуствени подсладители при продължителен период от време значително увеличава риска от инсулинова резистентност и диабет.
Науката все още не може напълно да обясни защо това се случва, но основната теория е, че когато опитаме нещо сладко, езикът сигнализира на мозъка, че е време да произвежда инсулин, за да се справи с очакваната захар.
Само че при изкуствените подсладители тялото не поема истинска захар, за да може инсулинът да влезе в действие и така просто остава в кръвта.
Тези подсладители освен това са неразградими по природа – те нямат калории, затова просто преминават през тялото. Остават обаче известно време в храносмилателния тракт, където могат да повлияят на чревната флора.
Това може да предизвика различни неприятни хормонални промени, както и… познахте – инсулинова резистентност.
Положението се влошава и от факта, че изкуствените подсладители обикновено са много по-сладки от захарта. Освен това активират различни региони в мозъка, които сигнализират производството на инсулин, без тялото да разбере, че това не е истинска захар. Така мозъкът очаква захар, но в крайна сметка не получава такава.
Това може да доведе до ситуация, в която вкусовите рецептори развиват по-голям толеранс за сладко, без действителното удоволствие, което дава сладкото, а от това гладът за сладко става все по-голям и по-чест.
И накрая, изкуствените подсладители могат да окажат негативен ефект върху здравето и по косвен път. По-големият толеранс към сладко може да ни накара да възприемаме здравословни храни – включително сладките, като свежите плодове например – като твърде безвкусни. А след като напитката ви е без калории, това може да ни накара да оправдаем консумирането на вредна храна, която иначе не бихме яли.
Горчивата истина
Изкуствените подсладители може да ни спестяват калории, но ни вредят по други начини. И тук дори не говорим за съмненията, че те може дори да са канцерогенни.
Обещанията, че подсладителите са безобидни, но обикновено когато едно нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, то не е.
