През август 1923г, по време на семейно пътуване в Индиана, Франк и Елизабет Брезиър, заедно с дъщерите си Леона и Нова, посещават роднини в Уолкът. Същата вечер тригодишното им куче Боби (смесица между коли и английска овчарка) е нападнато от други три кучета и избягва. След продължително търсене, натъженото семейство не успява да открие Боби и продължава пътешествието си, след което се връща в Силвъртън, Орегон.
Шест месеца по-късно, през февруари 1924г, Боби се завръща в Силвъртън, целият мръсен и мършав, а ноктите му са се изпилили до милиметър. По всичко личало, че той е изминал цялото разстояние до вкъщи, като е прекосил реки и е преминал през Континенталния вододел през най-студения период от зимата.
По време на приключението си, Боби е изминал 4105км поля, пустини и планини през зимата, за да се върне у дома, като е покривал по около 23км на ден. След завръщането си в Силвъртън, той става истинска звезда. Историята му привлича интереса на нацията и е отразена във всички вестници.
Боби играе себе си в немия филм „Зовът на Запада“ през 1924г. Получава стотици писма от цял свят и получава нашийник със скъпоценни камъни, както и ключа от града.
Хората, които са хранили и приютявали Боби по пътя му пишат на семейството, за да разкажат как са прекарали с него. Организацията Humane Society успява да използва тези истории, за сглоби относително точно описание на маршрута, по който е минал Боби. Те откриват, че след като се връща в Уолкът и не открива стопаните си, Боби първоначално ги е последвал до североизточна Индиана. След това е тръгнал в различни посоки, явно търсейки миризмата им. Накрая се насочва на запад.
По време на своето пътуване, семейство Брезиър са оставяли колата си на бензиностанция всяка нощ. Кучето им е посетило всяка от тези спирки, както и множество къщи и лагер на бездомници.
В Портланд една ирландка се грижи за Боби известно време, като му помага да се възстанови от сериозни наранявания по краката и лапите.
Боби умира през 1927г и е погребан в гробището за животни в Портланд. Седмица по-късно, известната немска овчарка Рин Тин Тин полага венец на гроба му. Лоялността на Боби е почитана всяка година на детския парад на домашните животни в Силвъртън, който служи като напомняне за специалното място, което имат животните в сърцата на хората. 21-метрова рисунка, изобразяваща историята на Боби е част от серия улични рисунки, които красят стените на бизнес сгради в града.
