Желко Ражнатович е роден в Брежице, малък граничен град в словенска Щирия, Югославия. Баща му, Желко Ражнатович, е служил като награждаван офицер в югославския ВВС, повишен за службата си през Втората световна война в партизанските части. По времето когато се ражда синът му, е разпределен в словенска Щирия.
Желко прекарва детството си в Загреб и Панчево, преди баща му да премести семейството в Белград, който Желко смята за сой роден град. Велко е роден в Цетине, Черна гора и е потомък на братството Ражнатович. Участва в югославското освобождение на Прищина през Втората световна война.
Ражнатович младши отрасва в Белград с трите си по-големи сестри в строго, военно семейство, като редовно е бит от баща си. В интервю от 1991г той си спомня: „Не ме удряше в класическия смисъл, на практика ме сграбчваше и ме запращаше на пода.“
Като младеж, Ражнатович мечтае да стане пилот, като баща си. Поради голямата ангажираност и важните постове на родителтие си, в семейството не се изгражда особено здрава връзка между родители и деца. Родителите му в крайна сметка се развеждат когато е тийнейджър.
За първи път Желко е арестуван през 1966г, след като задига дамска чанта в Ташмайдан. Прекарва година в поправителен център недалеч от Белград. След това баща му го изпраща в крайморския град Котор в Черна гора, за да служи като моряк, но Желко има други планове и на 15 години се озовава в Париж. През 1969г е арестуван от френската полиция и изпратен удома, където е наказан на три години в поправеителен център във Валево заради няколко взлома. През това време той организира своя банда в затвора.
В младежките си години Ражнатович е повереник на приятел на баща си – словенския политик и министър на вътрешните работи Стане Доланц. Доланц е началник на тайната полиция и близък сподвижник на югославския президент Тито. Когато Желко си навлича неприятности, Доланц му помага в замяна на услуги за югославската тайна полиция. Веднъж Доланц казва следното: „Един Аркан струва повече от цялата тайна полиция.“
Криминална кариера
През 1972г, на 20 години, Желко мигрира в Западна Европа. Там той се запознава и поддържа връзка с известни югославки престъпници като Любомира Магаш, Ранко Рубежич, Джордже Божович и Горан Вукович, всички от които също са работили за югославските тайни служи и след това са били екзекутирани. Приема името Аркан от един от фалшивите си паспорти. На 28 декември 1973г е арестуван в Белгия след банков обир и е осъден на 10 години затвор.
Успява да избяга от затвора на 4 юли 1979г. Макар Ражнатович да е задържан отново на 24 октомври същата година в Холандия, няколкото месеца, през които е бил свободен, са достатъчни за извършването на поне още два въоръжени обира в Швеция и още три в Холандия. Излежавайки 10-годишна присъда в Амстердам, той отново успява да избяга на 8 май 1981г, след като някой го снабдява с пистолет. Без да губи време, следват още обири, този път в Германия, където след по-малко от месец свобода е арестуван във Франкфурт при обир на бижутерия. По време на обира влиза в престрелка с полицията е и леко ранен. Пращат в затворническия лазарет, където по-слабата охрана му дава шанс да избяга за пореден път само след четири дни, като скача от прозореца, пребива първия срещнат човек и открадва дрехите му.
Последният му арест в Европа е в Базел, Швейцария по време на рутинна проверка на пътя на 15 февруари 1983г. Само в рамките на няколко месеца Желко пак успява да избяга. Вече се носят спекулации, че Ражнатович е близко свързан с югославката тайна полиция.
Издадени са заповеди за задържането му в Белгия (за банкови обири и бягство от затвора), Холандия (въоръжени обири и бягство от затвора), Швеция (за 20 кражби с взлом, 7 банкови обира, бягство от затвора и опит за убийство), Гемания (за въоръжени обири и бягство от затвора), Австрия, Швейцария (за въоръжени обири и бягство от затвора) и Италия.
Завръщане в Югославия
Ражнатович се завръща в Белград през май 1983г, продължавайки престъпната си дейност, като отваря множество незаконни бизнеси. През ноември същата година, шест месеца след завръщането си, банка в Загреб е обрана, а на едното гише е оставена роза – подписът на Аркан от обирите му в Западна Европа. В резултат на това, двама агенти от вътрешна сигурност в цивилни дрехи отиват да го търсят в дома на майка му. Ражнатович не е там, затова майка му му се обажда и му казва, че двама непознати мъже го чакат. Той се появява с револвер в ръка и започва да стреля по двамата агенти – улучва единия на място, а другия докато се опитва да избяга. Аркан е задържан веднага, но след само 48 часа е освободен. Този случай дава да се разбере, че е пазен от политическия елит. Прекарва средата на 80-те като собственик на дискотека Амадеус – още един бонус от работата му за тайните служби.
Аркан е забелязван из целия Белград в розовия си Кадилак и да залага на рулетка в казино из цялата страна. След игра на покер в един апартамент, в асансьора възниква спор, при който Аркан чупи ръката на друг мъж и го пребива с пистолета си. Този път не успява да избегне отговорност и по време на процеса се случва нещо интересно – Аркан излиза и заявява, че работи за министерството на вътрешните работи. Когато прокурорът се усъмнява в това, Аркан изважда документ за ипотека, която е получил от държавата за къщата си. Получава присъда от шест месеца затвор, която излежава в централния затвор в Белград.
Югославския войни
Само броени дни след хърватските избори през 1990г, Ражнатович, който е лидер на бойците от Делие (ултраси от ФК Цървена звезда), присъства на мач срещу хърватския Динамо Загреб на стадион Максимир на 13 марй 1990г. Мачът завършва с масови безредици, а Аркан и дружината му от 1500 души влизат в огромен бой с хулигани от противниковия отбор.
На 11 октомври 1990г, политическата ситуация в Югославия става още по-напрегната и Аркан създава паравоенната групировка Сръбска доброволческа гвардия. Той е върховен командир на групировката, която се състои предимно от членове на Делие и негови приятели.
В края на октомври 1990г Ражнатович отива в Книн, Хърватия, за да се срещне с представители на Република Сръбска Крайна – непризната международна общност в Хърватия, която иска да остане в Югославия. На 29 ноември хърватската полиция го арестува на границата с Босна, заедно със сподвижниците му. Те са изпратени в Сисак и са обвинени в заговор за преврат, а той е осъден на 20 месеца затвор. Освобождават го на 14 юни 1991г. Смята се, че Хърватия и Сърбия се споразумяват на 1000 000 марки за освобождаването му.
През юли 1991г Аркан остава за известно време в Цетинския манастр с метрополит Амфилохий Радович. Неговите мъже, въоръжени, също остават в манастира, където служат като охрана. Групата му пътува от Цетине до обсадата на Дубровник. На връщане от там, Аркан отново е гост на Цетине.
Сръбската доброволческа гвардия, известна още като „Тигрите на Аркан“ е създадена като паравоенна сила, подкрепящата сръбската армия. Частта е водена от Аркан и Милорад Улемек и се състои основно от 200 мъже, като не надхвърля 500 до 1000 души, но всява голям страх. Влиза в бойни действия от средата на 1991г до края на 1995г, като е снабдявана и въоръжавана от сръбските полицейски части и чрез заграбване на вражески запаси.
Когато избухва войната в Хърватия, гвардията воюва във Вуковар. При Босненската война през април 1992г, хората на Аркан се движат между хърватския и босненския фронт.
Аркан лично води повечето от операциите и награждава най-ефективните бойци с рангове, медали и плячка.
След войната
Ражнатович е популярна икона за сърбите и за враговете им. За някои сърби е патриот и национален герой, докато за други е мишена.
След подписването на Дейтънско мирно споразумение, Аркан се завръща към своите интереси в спорта и частния бизнес. Тигрите му са официално разпуснати през април 1996г с обещанието, че отново ще бъдат сформирани при нужда. През юни той купува футболния клуб Обилич, който скоро превръща в топ отбор, като дори печели югославското първенство през 1997г. Успехът на отбора е до голяма степен подпомогнат от това, че Аркан заплашва играчите от противниковите отбори.
Заплахите са подплатени от хилядите ветерани от армията му, които изпълват стадиона, крещят обиди и понякога дори вадят оръжия към противниковите играчи по време на мачовете. Един играч разказва пред британски медии, че е бил заключен в гараж, докато отборът му е играл срещи Обилич. УЕФА обмисля да изключи отбора от международите състезания заради връзките му с Аркан. В отговор на това, Ражнатович отстъпва от позицията си на президент и дава мястото си на своята съпруга Цеца. В интервю от 2006г Драгослав Шекуларач (треньор на отбора по времето на Аркан) казва, че твърденията, че Аркан устно и физически е нападал играчи са измислица.
Войната в Косово
Според съдия Ричард Мей от Великобритания, Международен наказателен трибунал за бивша Югославия повдига обвинение срещу Ражнатович на 30 септември 1997г за военни престъпления и геноцид срещу мюсюлманското население, престъпления срещу човечеството и груби нарушения на Женевската спогодба. Това обвинение излиза наяве едва на 31 март 1999г, седмица след като НАТО бомбардира Югославия заради войната в Косово.
В седмицата преди бомбардировките – след като преговорите пропадат – Аркан се появява в хотел Хайат в Белград, където са отседнали и повечето западни журналисти, и им нарежда да напуснат Сърбия.
По време на бомбардировките, Ражнатович отрича обвиненията срещу него в интервюта, които дава за чужди репортери. Той обвинява НАТО, че са избивани цивилни, а хора от всякакви етноси са станали бежанци. Заявява, че ще разположи своите части само в случай на директно наземно нападение на НАТО. След като американците взривява китайското посолство в Белград, при което са убити трима журналисти и се създава дипломатически конфликт между САЩ и Китай, британски и датски вестници твърдят, че сградата е била избрана заради това, че офисът на китайското военно аташе е бил използван за комуникация с Тигрите на Аркан в Косово.
Международен наказателен трибунал за бивша Югославия
През март 1999г, прокурорът от МНТБЮ обявява, че Ражнатович е бил обвинен от трибунала, макар това да е направено обществено достояние чак след смъртта му. Според обвинението, Аркан е щял да бъде съден по 24 обвинения за престъпления срещу човечеството.
Убийство
Ражнатович е убит на 15 януари 200г в 17:05ч в лобито на елитния белградски хотел Интерконтинентал – място, на което е заобиколен от други гости на хотела. Убиецът, Добросав Гаврич е 23-годишен член на мобилната полицейска бригада и има връзки с подземния свят, а по времето на убийството е в болничен. Запътва се сам към Аркан, докато той е в гръб. Мишената му седи и си говори с двама приятели, докато попълва спортен фиш. Гаврич изчаква няколко минути, спокойно отива до компанията и стреля множество пъти с пистолета си. Аркан е уцелен в лявото око и моментално изпада в кома. Бодигардът му го вкарва в кола и тръгва към болницата, но той умира по пътя.
Според вдовицата му, Светлана, Ражнатович умира в ръцете й, докато пътуват към болницата. Приятелите му, Миленко Мандич (бизнес мениджър) и Драган Гарич (полицейски инспектор) също са убити от Гаврич, който от своя страна е ранен от бодигарда. Една жена става случайна жертва при престрелката и е сериозно ранена. След сложна операция Гаврич оцелява, но остава инвалид.
На опелото на Ражнатович на 19 януари 2000г присъстват известни сръбски личности и изпълнители, заедно с целия първи отбор на ФК Обилич.
Аркан е погребан в Белград с военни почести от своите доброволци, а на погребението му присъстват 10 000 души.
Добросав Гаврич пледира невинен, но е осъден на 19 години затвор. Съучастниците му получават от 3 до 15 години всеки.
