История

12 малко известни истории от Втората световна война

Всеки е запознат с основните събития от Втората световна война, благодарение на комбинация от училищна подготовка, кино и книги. Нацистката партия и Адолф Хитлер поемат контрола над Германия, анексират Австрия и Чехословакия, след което се насочват към Полша. Там Великобритания и Франция се намесват, но са бързо надвити от светкавичната война и напускат европейския фронт при Дюнкерк.

Тогава британците се заемат с конфликти като Битката за Британия и пустинната кампания, докато Хитлер насочва вниманието си към Русия, а японците обявяват война на САЩ с нападението си над Пърл Харбър.

Оттам везните се накланят в полза на Съюзниците. В Тихия океан японците постепенно са надвити, преди да бъдат тотално сразени с пускането на атомните бомби в Хирошима и Нагазаки. В Европа, руснаците отблъскват германците от Сталинград, преди в Нормандия да дебаркират войски, отварящи втори фронт в Европа. Всичко приключва със самоубийството на Хитлер и разкриването на Холокоста.

Има стотици и дори хиляди по-малки истории измежду тези събития, много от които никога не са разказвани на големия екран, а съществуват само в книги, дневници и архиви. Това са 12 такива истории, които заслужават някой да им обърне по-голямо внимание.

  1. Системата двоен кръст

Шпионажът играе важна роля през войната, макар да се подразбира, че повечето подробности са пазени в секретност десетилетия наред след края на конфликта или са си отишли заедно с участниците. Преживяванията на Иън Флеминг във военноморското разузнаване го вдъхновяват да създаде Джеймс Бонд, но дори най-шантавите истории на агента са нищо в сравнение с някои от схемите на MI5, МI6 и други агенции.

Може би най-голямото постижение за британския шпионаж е разбиването на енигма кодовете, но системата „двоен кръст“ е прилагана с голям успех. Стотици реални и измислени агенти са пуснати в действие, за да сеят дезинформация, като например погрешно докладване за броя V1 ракети паднали на север от Лондон, така че германците да променят мерника си (за да целят ненаселени региони, вместо града) и създаването на фалшива армия в югоизточната част на страната, която да създаде впечатлението, че ще се случи инвазия във Франция през Кале, вместо през Нормандия.

Сред известните агенти са имена като Гарбо (Хуан Пюжол Гарсия), който изгражда мрежа от 27 измислени агента, спонсориран и уважаван от германците; Зигзаг (Еди Чапман), който спечелва доверието на врага в Португалия и Новергия. И за двамата е писано в книги и историите им биха се превърнали в чудесни филми.

  1. Саботажът на Веморк

Всеки знае за атомната бомба и ефектът й в Япония. Подобно оръжие никога повече не е използвано във война, макар 45 години светът да живее в страх от потенциално взаимно унищожение, предизвиквано от арсеналите на САЩ и Русия.

Не толкова известна е историята за това как се е появила бомбата. През ВСВ Съюзниците и Антантата спонсорират мащабни програми за разработка на оръжието, като първите разчитат на Опенхаймер, а вторите на Хайзенбер.

Ключова за разработката на бомбата е тежката вода. Съюзниците изграждат три водни централи за тежка вода в Америка, докато германците разчитат само на една, намираща се във Верморк, Норвегия.

Окупацията на Норвегия (и други държави като Нидерландия) често е пренебрегвана, но систематичния саботаж на централата от норвежката съпротива не бива да бъде игнориран. Програмата на Антантата непрекъснато е саботирана и така тя изостава от американската, като не успява да произведе работещо оръжие.

  1. Битките при Импал и Кохима

Много е изписано и изговорено за доминираните от американците сражения в Тихия океан, които започват с морски битки при Мидуей и остров Уейк и завършват с кампания, която пленява войски навсякъде, от Гуадалканал до японските острови Иво Джима и Окинава. По-малко е обърнато внимание на предимно сухоземните сражения в югоизточна Азия, при които японците превземат големи части от Китай и цялата тогава британска колония Бирма.

Най-кървавите (и най-значими) битки в кампанията са при Импал и Кохима – два града близо до границата на Индия и Бирма през 1944г. Те са ключови за японските планове за нахлуване в Индия, прекъсване на снабдителните линии през Хималаите за Китай и продължаване на континенталния поход. Всичко отива по дяволите през сезона мусоните, когато джунглата и планините между тях и британците и индийците стават непроходими.

В отчаяна нужда от победа, имайки предвид че до този момент търпят огромни загуби в Тихия океан, японците губят повече от 60 000 души в това, което става известно като „Източния Сталинград“ през следващите шест месеца. Жертвите са предимно от глад и болести. Това е началото на края за тяхната война, тъй като са изтласкани до Бирма през 1945г докато накрая не капитулират.

  1. Мащабите на японските завоевания

Японските завоевания в югоизточна Азия са бързи. Като изключим Бирма и части от Индия и Китай, те нахлуват почти навсякъде в радиус от хиляди километри във всяка посока, включително във Френски Индокитай (днешни Камбоджа, Лаос и Виетнам), Нидерландска Индия (днешни Индонезия и Източен Тимор), островите Гилбърт и Елис (днешни Науру, Кирибати и Тувалу), Соломоновите острови, Хонконг, Малая (днешна Малайзия), Сингапур, Филипините (тогава под контрола на САЩ) и части от Папуа Нова Гвинея (под контрола на Австралия).

Това значително разширява придобивките им преди и след Първата световна война (Корея, Тайван и всички бивши германски територии в Тихия океан, включително Маршаловите острови). Единствените места в югоизточна Азия и Океания, които не са окупирани, са Нови Хебриди (днешен Вануату), Самоа, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия и СИам (днешен Тайланд).

Повечето от тези територии не виждат бойни действия през войната, техните народи са забравени и оставени да се оправят сами. Страданието им до голяма степен е забравено днес, както и огромните територии, които Япония успява да анексира толкова бързо.

В резултат на това, мнозина не знаят, че Япония всъщност е завладяла малка част от САЩ. В случай, че нападението им на Пърл Харбър не сработи, те превземат два от Алеутските острови (до Аляска) за малко повече от година.

  1. Битката при Курск

Това е доста известна битка, но въпреки това значимостта й е пренебрегвана за сметка на десанта в Нормандия и Ел Аламейн, която е считана за решаващата танкова битка във войната.

Причината? От съюзническа гледна точка това е изцяло руска афера. Имайки предвид, че Съветският съюз е считан за „врага“ през следващите 45 години след войната, техните постижения и загубите, които Сталин е готов да понесе, за да ги реализира (окол о24 милиона руснаци) често са засенчвани от западните геройства.

В Курск, контраатаката на руснаците след Сталинград създава значително изпъкване във фронтовата линия, което кара германците да се опитат да атакуват едновременно от териториите, които все още контролират на север и на юг. Кървавата битка приключва на 12 юли 1943г край село Прохоровка, където се разиграва едно от най-големите танкови сражения в историята (включващо 294 германски и 614 руски танка).

В крайна сметка нито една от страните не постига целите си. Руската контраофанзива е забавена от германците, които след това се прегрупират, за да се изправят пред новата заплаха от съюзниците в северна Италия. Все пак Червената армия не е нападана повече и се насочва към Берлин.

  1. Нападението на Ожбалт

За какво се сещате, когато говорим за военнопленнически лагери? Най-вероятно за Колдиц (откъдето няма нито едно успешно бягство) или за „Голямото бягство“, увековечено от филма от 1963г. Тогава 76 мъже (никой от тях американец, за разлика от тези във филма) от Щалаг Луфт III в днешна Полша успяват да избягат. 73 от тях в последствие са заловени отново, а 50 са екзекутирани.

Два мащабни опита за бягство са останали слабо запомнени днес. Първият е „La Grande Évasion“, за който почти няма нищо писано, макар в него да участват 132 френски и полски затворници (двама от които стигат до Франция). Вторият опит е още по-голям.

Ожбалт се намира в днешна Словения (тогава Югославия), която през 1944г е враждебна територия за германците, предвид силно развитата партизанска дейност. Военнопленниците са държани в няколко лагера, като са използвани за принудителен труд по железопътен проект. Седмина успяват да се измъкнат по време на работа, като се свързват с местната съпротива и ги убеждават да се върнат със стотина мъже. Освободени са три лагера, два британски и един френски.

Следва 260-километров поход на победата. Като по чудо и за разлика от всяко друго успешно бягство през войната, никой от избягалите не е заловен отново.

  1. На чия страна е Финландия?

Финландия е въвлечена в своя собствена война със Съветския съюз през 1939 и 1940г, когато руснаците нахлуват поради отказ от предаване на територия. Въпреки огромното числено превъзходство на руснаците и факта, че финландците не получават никаква военна и материална подкрепа от съседките си, те все пак успяват да удържат 105 дни, преди да се предадат.

Когато Германия нахлува в Съветския съюз, финландците виждат възможност да ударят отново, като допускат на територията си нацистки войски. Бързо успяват да си върнат всичко изгубено и да начертаят нова граница в руска Карелия.

Участието им след това е ограничено до 1944г, когато напредването на руснаците ги води отново пред портите на съседката им. Мащабна офанзива отблъсква финландците до предишните им позиции, което води до оставката на премиера Ристо Рити. Неговият наследник подписва мир и обявява война на Германия.

Това се оказва третата успешна война за Финландия. Тя е единствената държава, която сменя вярността си три пъти по време на ВСВ, преминавайки от враг на Германия към техен съюзник и след това отново враг. Румъния, България и Италия също сменят страница, но само по веднъж.

  1. Помощ от Католическата църква

Да отсееш факта от измислицата е трудно, когато става въпрос за избягали военнопрестъпници. Симон Визентал, най-известната личност, свързвана с „издирването на нацисти“, е очевиден ненадежден източник, който си позволява големи отклонения от истината, за да изплете добра история. Загадъчната паравоенна организация ODESSA, за която говори той, днес се смята за мит, въпреки популяризирането й в бестеслъра „Досието Одеса“.

Това, което е известно на историците, но не и на широката публика, са методите и хората, които са използвани за извеждането на издирвани хора до Южна Америка след края на войната. Такива са каналите, разработени от хора като епископ Алоис Худал и отец Крунослав Драганович.

Худал и Драганович са поддръжници на Антантата и членове на Католическата църква, като са си затваряли очите за техните действия. Подслонявали са и са осигурявали безопасен път за престъпници като хърватския диктатор Павлович и нацисти, участвали в избиването на евреи (Адолф Айхман, Франц Стангл и Алоис Брунер). Замесен е и аржентинския президент Хуан Перон, който издава хиляди визи и приема тези хора с отворени обятия.

Много малко от организаторите на тези бягства са изправени пред правосъдието. Някои от тях са наказани от независими ловци на нацисти или тайни операции, проведени от израелското правителство.

  1. Клането в Нанкин

Официално Втората световна война започва през 1939г и приключва през 1945г. За китайците, чието участие на страната на Съюзниците често се игнорира, войната започва две години по-рано, когато японците нахлуват в страната.

Китайската държава е в хаос след гражданската война, която бушува от 1927г. От едната страна е Гоминдан, партията подкрепяна от американците и водена от Чан Кайшъ, чиято асоциация с клептократи и сикофанти и нежелание да се включи в кампания за Бирма ще ядосва съюзническите страни години наред. От другата страна е Китайската комунистическа партия, водена от Мао Дзъдун. Двете страни в крайна сметка стигат до примирие, за да се борят срещу нахлуването в страната им, което се разпада през 1940г и така двете партии бранят родината си независимо една от друга. Враждата им продължава след края на войната, когато комунистите основават Народна република Китай, а Чан бяга в Тайван.

Едно от най-големите зверства през войната се случва в град Нанкин, където броят на цивилните жертви е оспорван, но китайското правителство признава за 300 000. Кървавата баня включва и изнасилване, плячкосване и унищожаване на повече от една трета от града от пожари.

  1. Първият въздушен десант

Парашутните войски са ключова част от десанта в Нормандия и следващите операции като „Маркет Гардън“ в Нидерланция. Действията на 101-ва американска въздушна дивизия бяха екранизирани в сериала „Братя по оръжие“.

Никога преди това използвана във война, тази нова войскова част се появява, когато Германия е принудена да събира останките от катастрофалната инвазия на Мусолини в Гърция, след като италианският диктатор (опитвайки се да впечатли Хитлер) не успява да подчини страната след шест месеца сражения.

Гръцката територия е бързо превзета през април 1941г, но остров Крит е силно защитаван от съюзнически войски. Виждайки голяма заплаха за петролните доставки за Антантата, германците започват въздушна инвазия през май, което води до кратка, но брутална битка когато британски, гръцки, австрийски и новозеландски части се обединяват с местните, за да удържат офанзивата колкото могат по-дълго. Така позволяват на повече от половината военен състав на острова да се евакуира в Египет.

Германските и италианските загуби са значителни, поради което въздушните десанти са отхвърлени от Хитлер и започват да се използват предимно като елитни пехотни части оттогава. Съюзниците обаче виждат голямо предимство в това да изпратиш войници зад вражеските линии и използват парашутисти доста успешно през следващите години.

  1. Варшавското въстание

Полша е между чука и наковалнята през войната. Възстановена е като независима държава през 1918г, в продължение на 146 години преди това е в ръцете на Руската, Пруската и Австрийската империи. През 1939г руснаците и германците отново си я набелязват и вземат по половина от нея.

Германия в последствие завладява руската половина, когато се обръща срещу новите си съседи, след което се оттегля все повече след провала на Източния фронт. Когато руснаците отново нахлуват в Полша, полската съпротива решава да организира въстание срещу германските окупатори. Червената армия минава бързо през страната, но решава да спре точно пред портите на Варшава, оставяйки съпротивата сама.

Причината? Съветите искат след войната Полша да стане комунистически сателит, затова позволяват про капиталистическата съпротива да бъде смазана. Сталин игнорира личните молби на Чърчил и Рузвелт да помогне, след като армията у е само на 5 минути полет от града.

200 000 цивилни и 16 000 членове на съпротивата са убити, а 85% от града е тотално сринат със земята. Руснаците стоят на едно място четири месеца, като едва в началото на 1945г освобождават града и поглъщат държавата в своето влияние за следващите 45 години.

  1. Обсадата на Малта

Малта е малък остров (316кв.км.) насред Средиземно море. В пика на войната е британска колония, обградена от всяка посока от врагове – Италия, Гърция, Либия и Тунис. Логично е да бъде бързо победена и да даде на Антантата свободен достъп до стратегическото море. Само че не става така.

Средиземноморието винаги е било проблем за германците и техните италиански съюзници, имайки предвид че западния вход е Гибралтар (малка британска колония на ботуша на неутрална Испания), а достъпа от изток е през Суецкия канал.

Ервин Ромел, командир на германския африкански корпус, бързо открива значимостта на острова като база за британски самолети и подводници, които пречат на африканската кампания. Още през 1941г предупреждава, че Антантата ще се провали, ако Малта не бъде неутрализирана. Италианските и германските военновъздушни сили се опитват да бомбардират острова и да го накарат чрез глад да се предаде през следващите 2 години, унищожавайки инфраструктурата му и доставките на провизии.

През 1942г островът е в критично положение, след като храна, гориво и амуниции на практика са свършили. Един последен опит за снабдяване на острова (след множество неуспешни дотогава) успява, макар и на голяма цена, но позволява на силите там  да продължат да се борят и в един момент потопяват 60% от доставките на Антантата, предназначени за Африка. Предупреждението на Ромел се оказва правилно.

Вижте още

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *