Свят

101 места, които да посетите поне веднъж в живота си (част 1)

Тази поредица от статии ще ви запознае с най-невероятните места по света. От любими на всички дестинации до места, за които дори не сте чували, това са 101 места, които да посетите поне веднъж в живота си.

  1. Италианските езера

В подножието на Алпите, точно на северния връх на Италия, при границата с Швейцария, може да откриете невероятна гледка. Италианските езера са меко казано пленителни – слънцето се отразява в гребените на малките вълни, а върховете на най-известната планинска верига в Европа рисуват драматичен фон.

Вероятно е най-добре да започнем с най-известното италианско езеро: Комо. Привличащо туристи и знаменитости от цял свят, трудно можем да си представим причина да не го посетим. Обградени от величествена природа, бреговете на езерото Комо са нашарени от великолепни вили и малки, традиционни италиански градчета. Само на няколко километра от швейцарската граница, езерото се шири на 147кв.км. кристална вода.

Град Комо лежи в дъното на Y-образния басейн и е прекрасно място да прекарате следобеда си, а защо не и целия ден. Столицата на региона е известна с копринените си продукти, така че от там можете да купите подаръци за любимите хора (а и за себе си), преди да се отправите към историческото сърце на града.

Там може да видите невероятната катедрала от 15-и век и да си вземете нещо за хапване. След това се отправете към малкото село Брунате по въжения лифт, за да се насладите на великолепна гледка към езерото от високо. Не пропускайте и другите градчета и селца по пътя – всяко си има свой характер и уникални сгради.

Ако се отправите на запад от езеро Комо, ще преминете през швейцарския град Лугано и ще се върнете в Италия, точно пред езеро Маджоре. Макар то да се поделя между Италия и Швейцария, все пак е второто най-голямо италианско езеро и абсолютно си струва да се види. Седящо между две различни държави, то е идеално място да се запознаете с швейцарските, ломбардските и пиемонтските история и традиции.

Бреговете и хълмовете предоставят и условия за планинско колоездене и преходи, с пътеки, откриващи изумителни гледки и красиви острови. Изола Бела например е дом на дворец от 17-и век.

Още повече на запад, ще се натъкнете на езеро Орта. По-малко от останалите, едва 18.2кв.км, Орта съвсем не е по-малко красиво. Вероятно заради размера си, това езеро не е толкова посещавано от туристите, което означава, че е идеално за романтична разходка. Ако жадувате за малко култура, село Орта Сан Джулио е точно за вас – със своя площад и тесни, павирани улички.

На половината път между Милано и Венеция ще откриете най-голямото италианско езеро – Гарда. Спокойните, сини води са оградени от маслинови дръвчета, лимони, палми и кипариси. Ще се почувствате като в рая. И съвсем няма да ви е скучно, тъй като има безброй атракции за туристите. Ако приключенията не са ви присърце, защо не пробвате плаване и уинд сърф? Условията в Гарда са направо идеално и има много фирми, които предлагат уроци и оборудване.

Ако предпочитате водата, може да опитате и кайт сърф или дори гмуркане. Искате повече да релаксирате? Огледайте плажовете и се насладете на освежаващо плуване в красивата, прозрачна вода. Щом си починете, може да поемете с колело на някой от много маршрути около езерото или да се разходите пеша. Но защо да се ограничавате? Можете да полетите с парапланер и да видите езеро Гарда и околния пейзаж от високо.

За търсещите по-лежерни активности, наблизо има голф игрища, както и много градчета и селца, граничещи с езерото. Рива дел Гарда например е дом на исторически музей и средновековна камбанария, от която се разкрива страхотна гледка. Докто сте в Гарда, не пропускайте да посетите Сирмионе. Известен с термалните си извори, градът е също така предлага красива средновековна крепост и приказни италиански църкви.

Ако търсите езеро по-близо до Милано, Изеро предлага не по-малко от споменатите до тук езера. Може да се разходите с лодка по езерото и да видите трите острова в средата му. Или пък да полетите с хеликоптер на въздушна обиколка. Някои места край езерото предлагат и дегустация на вино и спускане с каяк или кану през нощта, когато лунната светлина се отразява във водата. Ако имате свободен ден, вижте най-големия остров в езеро Изеро, Монте Изола, където ще попаднете на истински, традиционни италиански селца.

За любителите на историята също няма да е скучно. Има църкви, параклиси, светилища и манастири навсякъде около езерото, както и достатъчно музеи и галерии, за да уплътните няколко дена.

И така, ако жадувате за отпускащ уикенд край водата или изпълнена с екшън ваканция с водни спортове, обиколки и катерене, италианските езера са просто задължителни. С неповторимите сини езера, заснежените планини и безкрайните занимание, няма как да сбъркате.

  1. Замъка Нойшванщайн

Ако си мислите, че този красив замък високо в скалите ви изглежда познат, причината е, че е помогнал за появата на една културна икона. Нойшванщайн в Бавария, Германия е лабиринт от кули, виещи се стълби и стъклописи и някога е послужил като вдъхновение за замъка на Уолт Дисни. За разлика от версията на Дисни обаче, Нойшванщайн е 100% истински и можете да разгледате стаите и залите му.

Замъкът е построен в края на 19-и век за крал Лудвиг II Баварски – нещастен човечец с ексцентричен вкус. Извисяващ се на стръмни скали в подножието на Алпите до кристално планинско езеро, лесно можем да видим защо кралят си е харесал това място. Той е прекарал щастливо детство в региона, след като родителите му са издигнали наблизо намиращия се замък Хоеншвангау.

За жалост кралят така и не успява да види мечтания си дом завършен, тъй като умира по време на строежа му. Някои казват, че се е самоубил, а други, че е бил убит – кралят мистериозно се е удавил в езерото. Малко след това Нойшванщайн е отворен за посетители, тъй като са били нужни пари за довършването му.

В замъка белите стени, декорираните кули, каменния под и прозорците са вдъхновени от легендарните средновековни замъци и са пълни със скъпи килими, тапицерии и произведения на изкуството. По време на обиколката на замъка можете да се насладите на забележителните стаи, всяка декорирана в различен стил.

Първата ви спирка в тронната зала, която е вдъхновена от уникалните византийски църкви в Гърция. Ще видите синият купол на тавана и стенопис, изобразяващ Свети Георги, пронизващ змея, но едно нещо липсва – самият трон. Той още не е бил изработен по времето на смъртта на Лудвиг, затова поръчката е отменена малко след това.

На самия връх на замъка се намира залата на певците, която е трябвало да бъде музикална зала, в която кралят да угажда на страстта си към музиката. Всъщност целият замък почита Вагнер. С дървен под и таван и сияеща в златиста боя, това е най-голямата стая в замъка.

За да опознаете повече краля, посетете спалнята му. Той е прекарал само 11 нощи тук, но стаята разкрива една по-интимна негова страна. На стените ще видите трагичната история на Тристан и Изолда – казва се, че кралят е обичал такива истории, които са били неговото бягство от реалността.

В края на обиколката си излезте на кралския балкон, за да вдишате свеж планински въздух. От там можете да се насочите директно към родния дом на Лудвиг, замъка Хоеншвангау, за зашеметяващи панорамни гледки.

  1. Пътят на великаните

Докато слънцето изгрява над Северна Ирландия, гледката от едно място на северния бряг е просто пленителна. Докато слънчевите лъчи се отразяват във водите на Атлантическия океан и стоите на едно от трите вулканични възвишения, замръзнали в перфектни осмоъгълни колони, сякаш времето е спряло. Чувате само звука на разбиващите се в брега вълни и преживяването е по-хипнотизиращо отколкото можете да си представите. Като сцена от някой мит е. Наистина, от мит е.

Според легендата, пътят е създаден от великана Фин Макул, когато е хвърлял скали във водата, за да пресече до Шотландия и да даде един урок на друг великан, Бенандонер. Нещата не преминали точно според плана на Фин и докато се връщал към Ирландия той унищожил част от пътеката, за да не може Бенандонер да го последва.

Истината обаче не е чак толкова епична. Скалните образувания са парчета лава на около 60 милиона години, които при охлаждането си са образували 40 000 преплитащи се базалтови колони. И можете да се изкачите на всяка една от тях, чак до последната на ръба на океана, макар да не се препоръчва, тъй като силните ветрове са опасни.

Не е изненада, че Пътят на великаните е част от ЮНЕСКО от 1986г. Единствената атракция в Северна Ирландия в нашия списък има не само геоложка стойност, но е привличала и безброй учени и артисти през годините. Но тук има и други неща, които си струва да се видят. Може би най-известното е столът на желанията – естествено образувал се трон от базалтови колони. След него е камилата на Фин – също направена от лава преди милиони години, за която легендата твърди, че е била единственото създание, способно да носи великана на гърба си.

  1. Алхамбра

Крепостният комплекс в Гранада е известен като топ дестинация за инфлуенсъри със своите градини, сложни геометрични арки и ярко сини фонтани. Също така е един от най-известните примери за ислямско изкуство и архитектура. Алхамбра не е само една крепост, а цели три.

Това, което в началото е римска планинска крепост, е напълно трансформирано от династията Насрид, чиито корени са в днешна Саудитска Арабия. През 12-и век Мохамед I разпознава потенциала на старото римско укрепление и го реставрира. Наследникът му продължава делото му и добавя дворец, достоен за крал – или султан. В дизайна на комплекса са включени пазар, обществени бани, офици и работилници, с което се превръща в град в града. Декориран от пода до тавана със сложни орнаменти, арабска калиграфия и бял мрамор, Алхамбра и градините му са разполагали и с най-новите технологии, включително напоителна система.

Но след повторната християнизация на Испания през 1492г, новите католически крале и кралици издигат свой дворец на това място, засенчвайки зданията на предишните мюсюлмански владетели. Класическият ренесанс на двореца на Карл V са в рязък контраст със сградите на Насрид, но комбинацията все пак по някакъв начин е успешна.

Старият град Гранада и Алхамбра са задължителна отбивка за всеки, който пътува до южна Испания, но трябва да имате предварителен план. Подсигурете се с билети от по-рано, защото на място продават сам по няколкостотин на ден, а хората се редят на опашки, за да си купят. На билета се обозначава времето за вход в дворците на Насрид, но можете свободно да се разхождате в останалата част от комплекса.

Щом преминете през портите, ще се озовете в градините Хенералифе, вдъхновени от райските градини на Персия. Ще откриете голямо разнообразие от цветя, декорации и сенчести места под овощните дървета. Тук може да прекарате часове, но не забравяйте да отделите време за самите дворци.

За да видите как християнските крале са се опитали да надминат арабските, посетете двореца на Карл V – макар да е безплатно, можете да разгледате само вътрешния двор. Той е идеален кръг, напомнящ на арена за корида.

Когато сте готови да продължите, насочете се към дворците на Насрид, които включват и известният Дворец на лъвовете. Стъклописите пръскат цветове навсякъде в двореца, а отдолу можете да видите още цветни градини.

За да се потопите в оригиналната история на Алхамбра, разходете се по бойните кули на Алкасаба, арабско укрепление, издигнато върху римски руини. Когато стигнете върха, пред вас ще се разкрият планината Сиера Невада, комплексът Алхамбра и град Гранада. Там може да разберете защо това място е толкова ценено от генерали, крале и султани през вековете.

Вижте още

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *